Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. Р. Т. и Е. С. Т., подадена чрез пълномощника им адвокат Ст. С. срещу определение № 197 от 6.07.2012 г. по ч. гр. д. № 188/2012 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение от № 155 от 7.03.2012 г. по ч. гр. д. № 112/2012 г. на Сливенския окръжен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД чрез налагане на възбрана върху УПИ. .. в кв... по плана на [населено място], общ. С., ведно с построената в него жилищна сграда на два етажа и на запор върху мотопед “С.”, туристическо ремарке, лек автомобил “Ф.”, банкови сметки в ТБ [фирма] и ТД [фирма].

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите поддържат, че по въпроса подлежат ли на отнемане по реда на ЗОПДИППД недвижими имоти, придобити по реда и условията на ЗУЖВГМЖСВ, след като периода на разследването е след 31.12.1990 г. е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставя се и въпросът може ли в това производство да се наложи обезпечителна мярка върху несеквестируем по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК имот, като се поддържа че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната практика, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В писмения отговор ответната страна - К. изразява становище, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. намира, че частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима.

Бургаският апелативен съд е потвърдил определение № 155/7.03.2012 г. по ч. гр. д. № 122/2012 г. на Сливенския окръжен съд за допускане и налагане на обезпечителни мерки по реда на чл. 22 и сл. от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. По мотивирано искане на К. и обезпечаване на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот и запор върху моторни превозни средства и банкови сметки. Въззивният съд е приел, че срещу жалбоподателя има образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 253, ал. 5, пр. 1 и 2 вр. ал. 4, пр. 2, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, пр. 6 и вр. чл. 26, ал. 1 НК извършено в периода 11.02.2003 г. до 6.06.2008 г., като престъпното деяние попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 16 ЗОПДИППД, че наличното имущество е значително по смисъла на § 1, т. 2 ЗОПДИПП, т. е. че приложените доказателства, обосновават извод за наличие на предпоставките, изискуеми от закона и чл. 390 ГПК за допускане на обезпечение. Приел е, че изложените в частната жалба оплаквания относно законния произход на средствата, с които е придобито имуществото, предмет на наложената възбрана, следва да бъдат разгледани по същество в производството по обезпечения иск. Предвид липсата на твърдения, че имотът върху който е наложена възбраната е несеквестируем, съдът е приел, че не следва да разглежда налице ли са предвидените в чл. 23, ал. 7 ЗОПДИППД условия.

Настоящият съдебен състав намира, че искането за допускане на касационно обжалване по въпроса: подлежат ли на отнемане по реда на ЗОПДИППД недвижими имоти, придобити по реда и условията на ЗУЖВГМЖСВ, след като периода на разследването е след 31.12.1990 г. е неоснователно. Съгласно трайно установената практика на съдилищата, съобразена в обжалваното въззивно определение, опровергаването на презумпцията чрез доказване на законния източник на средства не може да бъде извършено в обезпечителното производство с оглед целта и същността на института на обезпечението - да осигури по време на висящността на спора осъществяване на неоснователно отричано право или да попречи да се осъществи неоснователно претендирано право като лиши ответника от фактическа и правна възможност да предприеме промени, осуетяващи търсената с иска защита. Предположението, че имуществото е придобито чрез престъпна дейност може да бъде оборено чрез доказване законния източник на средства в производството по иска по чл. 28 ЗОПДИППД -/определение № 677 от 29.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 512/2010 г., IV г. о./

По въпроса допустимо ли е да се наложи обезпечителна мярка върху несеквестируем по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК имот не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Този въпрос не е разглеждан от въззивния съд по съображения, че жалбоподателите не са изложили фактически твърдения, че имотът върху който е наложена възбраната е несеквестируем, съгласно чл. 444, т. 7 ГПК. В частната касационна жалба се твърди, че възбраненият имот е единственото жилище. Това, обаче, не е установено, тъй като не е доказано жалбоподателите да нямат друго жилище. В случая, видно от н. а. № 19/1995 г. проверяваното лице притежава западна част от жилищна сграда - първи етаж и сутерен, ведно с 1/3 ид. ч. от правото на строеж върху парцел V-7, кв. 275 по плана на [населено място], кв. “К., който според описанието му е жилищен. Този имот не е предмет на наложените обезпечителни мерки.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 197 от 6.07.2012 г. по ч. гр. д. № 188/2012 г. на Бургаския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: