Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.

С определение №.574/5.03.15г. по г. д.№.256/15 на Бургаски окръжен съд е оставена без уважение частната жалба на С. С. Т. против определение на №.9903/12.12.14 по г. д.№.3070/14 на Районен съд Бургас – с което тя е осъдена да плати 400лв. разноски за адвокатско възнаграждение на Л. И. Т..

Постъпила е частна касационна жалба от С. С. Т., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.

Ответната страна Л. И. Т. не взема становище.

Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с чл. 274 ал. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:

С обжалвания акт въззивният съд е приел, че присъдените разноски са били направени от ответника в инициирано от жалбоподателката производство по чл. 127а СК вр. с чл. 76 ал. 1 т. 9 и чл. 45 ЗБДС – целящо даване на разрешение от съд, заместващо съгласието на ответника общото дете на страните С. Т. да напуска пределите на Р. Б. и да посещава определени страни - което впоследствие, отново по нейна молба, е било прекратено. Посочил е, че при тези обстоятелства ответникът има право на направените разноски на основание чл. 78 ал. 4 ГПК, доколкото няма правна норма, указваща на съда да не присъжда разноски в производства по спорна съдебна администрация, разпоредбата на чл. 78 ГПК е приложима както в общия исков процес, така и в особените съдебни производства – като в случая от значение е чл. 78 ал. 4 ГПК– не и чл. 78 ал. 2 ГПК, а присъдената сума не е прекомерна.

Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1-т. 3 ГПК.

Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т. 1/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/.

Касаторът се позовава на чл. 280 ал. 1 т. 1-т. 3 ГПК, като формулира 5 въпроса - сред които и този относно приложимостта на хипотезата на чл. 78 ал. 4 ГПК в случаите, когато поведението на ответника е било предпоставка и е станало повод за завеждане на иска, а впоследствие – в хода на започнало съдебно поризводство, той го е променил и това е довело до отпадане на предпоставките за водене на делото, респектино до подаване на последваща молба от ищеца за прекратяване на производството.

Настоящата инстанция намира, че във връзка с така изведения въпрос е налице основанието на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касация. Постановена е задължителна практика на ВКС – определение № 626/20.08.2012 по ч. г.д.№ 275/2010, ІV ГО на ВКС - съгласно която при прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в това число и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случаите, обаче,

когато отказът /респективно оттеглянето на иска/ съставлява процесуално действие, предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяването му независещи от него, а от ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът

. Този извод се налага по аргумент, изведен от чл. 78 ал. 2 ГПК - с оглед на обстоятелството, че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, необходимостта от съдебна намеса по което отпада с погасяване от него на задължението, предмет на търсената с иска защита. Преценката в тази насока се основава само на предприетото от ответника действие, индициращо отпадане на задължението, а тя не представлява изследване на отношенията между страните по съществото на спора.

С оглед така дадения отговор, постановеното определение е незаконосъобразно.

В случая ответникът с поведението си е дал повод за завеждането на искането по чл. 127а СК – с предмет даване на заместващо съгласие за издаване на международен паспорт и за пътуване в чужбина на общото дете на страните. Макар и формално в отговора на молбата да е заявил, че никога не е оспорвал претенцията за издаване на задграничен паспорт на детето /с твърдения, че ако майката се е била обърнала към него е щял веднага на участва активно в процедурата по снабдяването с паспорт/, не е предоставил незабавно исканото съгласие. Това е било направено едва на 8.09.2014г. /на която дата е подписал пълномощно на майката да го представлява пред органите на МВР във връзка със снабдяването на детето с международен паспорт/ - на практика три месеца и половина след депозирането на отговора му /на 21.05.14г./ и след изтичане на летния сезон, в който - през време на лятната ваканция и отпуската на майката, детето би могло да пътува в чужбина. Аналогично е положението и със съгласието за напускане на страната от детето – искането за заместващо съгласие в тази връзка първоначално е било оспорено, а впоследствие съгласието е било дадено на 13.10.14г. При тези обстоятелства, независимо от това, че производството по делото е било прекратено по искане на молителката предвид отпадане на предпоставките за исканото заместващо съгласие, доколкото разпоредбата на чл. 78 ал. 4 ГПК следва да се тълкува във връзка с чл. 78 ал. 2 ГПК, разноски на ответната страна не следва да се пресъждат.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на определение №.574/5.03.15г. по г. д.№.256/15 на Бургаски окръжен съд.

ОТМЕНЯ

определение №.574/5.03.15г. по г. д.№.256/15 на Бургаски окръжен съд и потвърденото с него определение №.9903/12.12.14 по г. д.№.3070/14 на Районен съд Бургас.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ

искането на Л. И. Т. за присъждане на разноски.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: