Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д. от [населено място] срещу решение от 23.10.2014 г. на Софийски градски съд, ГО, ІVА състав по в. гр. д. №2113/2014 г., с което е обезсилено решение от 10.10.2013 г. по гр. д. №13770/2011 г. на СРС, 28 състав и производството по делото е прекратено.Присъдени са разноски.

С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Ц. Г. Х., чрез адв. Ст. Х. изразява становище, че формулираните в изложението въпроси не са били предмет на разглеждане в обжалвания съдебен акт и не са го обусловили - съдът е обезсилил първоинстанционното решение, доколкото е приел, че в случая ищцата предявява чужди права.С оглед на това счита, че не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване. Претендира разноски при усл. на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Ответникът по жалбата Н. Ф. Н. от [населено място], Общ. Своге, не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Счита, че по същество жалбата е основателна.

Ответникът по касационната жалба С. И. Х. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.

Касационната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалваане съгл. чл. 280, ал. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. с оглед правомощието по чл. 288 ГПК, приема следното:

Производството по делото е образувано по искове с пр. осн. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, По делото е прието за безспорно, че по време на брака ищцата Д. Д. и ответника Н. Н. са придобили процесния недвижим имот - апартамент.След прекратяване на брака Н. е сключил договор за замяна на собствената си ид. част от имота с останалите двама ответници по исковете.Искането на ищцата е за прогласяване нищожността на сделката като сключена в противоречие с императивната норма на чл. 222 ЗЗД, поради липса на основание и липса на съгласие.

Въззивната инстанция е обезсилила решението на първоинстанционния съд, с което исковете са отхвърлени като е приела, че ищцата в нарушение на чл. 26 ГПК, е предявила чужди права, доколкото не е страна по сделката, която атакува и с нея не се засягат нейните права в имота. С оглед на това исковете се явяват процесуално недопустими, което обуславя и недопустимост на постановеното по тях решение.

В представеното от касатора изложение са формулирани следните правни въпроси: 1.Успешното упражняване на потестативното право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, предполага ли договорът за продажба на идеална част да е действителен? Искът по чл. 33, ал. 2 ЗС може ли да бъде уважен, ако сделката е нищожна по смисъла на чл. 26 ЗЗД?

2.С., чието право по чл. 33, ал. 1 ЗС е било нарушено има ли правен интерес от установяване недействителността на сделката, която другият собственик се е разпоредил със своята идеална част от съсобствеността в полза на трето лице в т. ч. и разпореждане чрез договор за замяна – привидна и целяща да заобиколи закона сделка.

Формулираните от касатора правни въпроси касаят иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, който очевидно не е бил предмет на разглеждане по настоящото дело и нямат отношение към обжалваното въззивно решение, респ. не са били предмет на разглеждане и не са обуславящи за изхода на спора. С оглед на това същите нямат характер на правни въпроси по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.

С оглед на това не се налага обсъждането на допълнителните основания /критерий/ за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и представените с касационната жалба съдебни решения, Предвид изхода на производството и доколкото са поискани, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА на ответницата по жалбата Ц. Х., следва да се присъдят разноски в размер на 1 072, 66 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение от 23.10.2014 г. на Софийски градски съд, ГО, ІVА състав по в. гр. д. №2113/2014 г.

ОСЪЖДА

Д. Д. Д. от [населено място] да заплати на Ц. Г. Х. на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА,адвокатско възнаграждение в размер на 1 072, 66лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ

: