О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 605

Гр.С., 29.05.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май през двехиляди и петнадесета година, в състав

П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Р. г. д. N.2206 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. И. срещу решение №.3/8.01.15 по г. д.№.844/14г. на Окръжен съд Хасково – с което е отменено реш.№.162/27.08.14 по г. д.№.1165/12 на Районен съд Харманли и е признато за установено по отношение на С. Г. И. съществуването на вземане в полза на А. К. Б. в размер на 9925лв. главница, представляващо неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва считано от 3.10.12г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 851, 50лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. г.д.№.1002/12 на Районен съд Харманли.

Ответната страна А. К. Б. не взема становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът е получил без основание процесната сума - поради което и е намерил предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК за основателен и е признал съществуването на вземане на ищеца срещу...