разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр. дело N 341 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Р. Г. П., чрез пълномощника й адв. Ю. С., против решение от 10.12.2012 г. по гр. д.№ 5279/ 2012 г. на Софийски градски съд, адм. отделение, ІІІ-г състав.

Ответникът по касационната жалба „Т. София”-ЕАД, не взема становище по нея.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г. о. констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, насочена е срещу въззивно решение по дело, по което предмет на разглеждане са два обективно съединени иска, първият от които с цена 12 665, 05 лв., а вторият – с цена 5 519, 58 лв. и е процесуално допустима.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 09.01.2012 г. по гр. д.№19454/2011 г. на Софийски районен съд, 47 състав в обжалваните части, с които по искове с правно основание чл. 415 ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че касаторката дължи на ответника по касационната жалба сумата 6 300, 80 лв.,представляваща цената на доставена топлинна енергия за периода 23.10.2005 г.- м. 04.2008 г., ведно със законната лихва от 23.10.2008 г. до окончателното й плащане и сумата 1129, 29 лв. лихва за забава за периода 23.10.2005 г.-29.09.2008 г. До пълния претендиран размер исковете са отхвърлени. В необжалваните части първоинстанционното решение е влязло в сила.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че касаторката е потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден имот.В него няма монтирани индивидуални разпределители, поради което разпределението се извършва съобразно пар. 69 ал. 15...