№ 520

С., 10.04. 2014 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА

С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 322 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Л. И. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Х. от АК-П., против въззивно решение № 487 от 02.10.2013 г., постановено по в. гр. д. № 833 по описа за 2013 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 59 от 30.04.2013 г., постановено по гр. д. № 8/2013 г. на Левченския районен съд, и е отхвърлен предявеният иск за установяване на трудов и осигурителен стаж с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред/З./ от Л. И. П. срещу ТП на НОИ [населено място] и ТП „Държавно горско стопанство” [населено място], за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е работил в „Държавно горско стопанство” [населено място] в периода от 07.04.1973 г. до 25.02.1974 г., на длъжността „технически ръководител на обект” на пълен работен ден.

К. поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли да бъде отменено и постановено друго, с което искът му за установяване на трудов и осигурителен стаж да бъде уважен. В изложение на основанията за допустимост по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът сочи като основание за допускане на касационното...