О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 440

ГР. С. 21.03.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.03.14 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №7366/13 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Кърджали /ОС/ по гр. д. №178/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от М. К. срещу дружеството – касатор иск по чл. 422 от ГПК, за установяване на оспорено вземане по договор за заем за сумата 24 000 лв. – главница, 7 200 лв. договорна лихва и 5 585 лв. – мораторна лихва, за което на ищеца е издадена заповед по чл. 417 от ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1 с всичките й допълнителни предпоставки. Навежда обаче най-вече оплаквания за процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд –не са преценени всички доказателства, не са обсъдени доводите и възраженията на дружеството – ответник по иска, няма самостоятелно произнасяне за доказателствената сила на представената квитанция към ПКО и реквизитите по чл. 7 ЗСч; всичко това е довело до постановяване на решението на ОС „при съществени процесуални нарушения”. Последното е касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК и ВКС не го обсъжда в това производство. В ТР №1/19.02.10 г. е разяснено, че основанията по чл. 280, ал. 1...