Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. А., Ж. А. А., Р. Г. Г. и А. Г. Г., последната действаща със знанието и съгласието на своя баща Г. Н. Г., срещу решение № 355/10.02.2020 г. по в. т. д. № 3562/2019 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решение № 2343/01.04.2019 г. по гр. д. № 14 035/2017 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от касаторите срещу Гаранционен фонд искове по чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане /КЗ/, вр. с чл. 45 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) за сума в размер над 120 000 лв. за всеки от тях до предявения размер от 200 000 лв.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. В изложението на основания за касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради отклонение от задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 г., както и казуална практика, намерила израз в решение № 83/2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II ТО, решение № 1/2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II ТО, решение № 94/2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на IV ГО, решение № 906/2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на II ГО, решение № 1116/2008 г. по гр. д. № 4876/2007 г. на V ГО. Формулират се въпроси, които според касаторите са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационни процеси?“

2. „Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба?“

3. „При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве?“

При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявените искове бъдат уважени в цялост. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация Гаранционен фонд е подаден отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Заявено е становище за липса на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси касаят изцяло правилността на решението. Заявено е искане за недопускане на жалбата до касация, евентуално оставянето й без уважение. Претендира се присъждане на разноски – 450 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявена от С. А. А., Ж. А. А., Р. Г. Г. и А. Г. Г., последната действаща със знанието и съгласието на своя баща Г. Н. Г., срещу Гаранционен фонд претенции за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка и дъщеря. Последната, настъпила при реализирано на 08.11.2016 г. ПТП по вина на Г. Г. като водач на лек автомобил „Ф. Г“ с рег. [рег. номер на МПС], Ищците считат, че вредите им следва да бъдат обезщетени с изплащане на сума в размер на по 200 000 лв.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявените срещу Гаранционен фонд искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД са основателни до размер на 120 000 лв., възприемайки изводите на първоинстанционния съд. В мотивите на въззивното решение съдът е възприел установените от първостепенния факти, а именно, че към момента на произшествието починалата е била млада жена – 30 годишна, трудоспособна, осигурявала е финансовата издръжка на децата си и е подпомагала финансово родителите си. Всички са живеели в едно домакинство през зимата. След анализ на доказателствата по делото съдът е достигнал до извод, че кончината й е прекъснала силни емоционални връзки с ищците, но в случая при всички тях е намерила проявление единствено в обичайното за подобна ситуация, макар и дълбоко, страдание. Отчитайки взаимната подкрепа между ищците, естеството и интензивността на страданието им, възрастта им и ръководейки се от обществения критерий за справедливост към момента на възникване правото на обезщетение – 2016 г., въззивният съд е възприел за адекватни определените от първоинстанционния съд размери на обезщетенията.

Не са налице твърдените от касаторите основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.

Първият и третият въпроси съвпадат и се отнасят до критериите, от които решаващият съд следва да се води при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да се удовлетвори изискването, въведено в чл. 52 ЗЗД – то да бъде справедливо. Формулираният от касаторите въпрос удовлетворява общия селективен критерий, закрепен в чл. 280, ал. 1 ГПК и разяснен с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС - да е от значение за изхода на делото. В същото време не е изпълнено изискването да е удовлетворен допълнителният селективен критерий, закрепен в чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. I ГПК, на който се позовават касаторите – въззивният съд да се е отклонил от задължителната практика на касационната инстанция, обективирана в ППВС № 4/1968 г., както и доразвиващата я казуална практика. В цитираното постановление е дадено разрешението, че понятието „справедливост“ следва да бъде свързано с преценка на обективно съществуващи обстоятелства – действителният размер на моралните вреди, интензитетът и продължителността на болките и страданията, както и икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. Основните разрешения, дадени в цитираното постановление, са съобразени от Апелативен съд София, макар мотивите на решението да са пестеливи. Решаващият състав е взел в предвид вида и интензитета на причиненото на ищците увреждане, възрастта на наследодателката, както и възрастта на ищците към датата на ПТП. Отчел е и разбирането за справедливост на обществото към релевантната дата, детерминирано от икономическите условия в страната. Следва да бъде посочено, че приложението на чл. 52 ЗЗД във всеки конкретен казус зависи от конкретно установените релевантни факти, различни по всяко дело, както и от самостоятелната им преценка от страна на съдебния състав, който я извършва по свое вътрешно убеждение в изпълнение на регламентираното от чл. 12 ГПК правило. В този смисъл недостатъчно основание за позитивна селекция на касационната жалба се явява обстоятелството, че исковите претенции на ищците са останали частично неудовлетворени.

Отговорът на втория въпрос се съдържа в разпоредбите на чл. 12 ГПК, чл. 235 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, както и в сочената от касаторите практика на ВКС, от която въззивният съд не се е отклонил, тъй като е разгледал всички, събрани по делото доказателства, както и е анализирал всички възражения. Следва да бъде посочено и, че формулираният въпрос не кореспондира с оплакване в касационната жалба кое точно доказателство или наведен довод въззивният съд не е обсъдил и, ако беше го обсъдил, би достигнал до друг извод.

При изхода на делото пред настоящата инстанция на ответника се дължат сторените в касационното производство разноски. Същите представляват юрисконсултско възнаграждение

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 355/10.02.2020 г. по в. т. д. № 3562/2019 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решение № 2343/01.04.2019 г. по гр. д. № 14 035/2017 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН [ЕГН], Ж. А. А., ЕГН [ЕГН], Р. Г. Г., ЕГН [ЕГН], и А. Г. Г., ЕГН [ЕГН], да заплатят на Гаранционен фонд сума в размер на 300 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.