Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. М. Я., със съдебен адрес – [населено място],подадена чрез пълномощника и адвокат Л. М., срещу решение № 260206 от 29.12.2020 г. по в. гр. д. № 859/2020 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 08.09.2020 г. по гр. д. № 1148/2020 г. на Плевенския районен съд. С първоинстанционното решенеие е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу против „Съни Ко“ ООД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата в размер на 9205, 50 лв., представляваща стойността, с която ответното дружество се е обогатило неоснователно, а ищцата В. М. Я. е обедняла в резултат на извършени подобрения в съсобствен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.503.37.157. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният при условията на чл. 211 ГПК насрещен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и В. Я. е осъдена да заплати на „Съни Ко“ ООД, [населено място], сумата 488, 17 лева представляваща обезщетение за това, че като съсобственик е бил лишен от ползване на съсобствения имот за периода 01.04.2017г. – 30.06.2017 ведно със законната лихва от 10.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна. За да се произнесе по допустимостта, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е приел за безспорно установени следните обстоятелства: страните са били съсобственици на процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.503.37.157 по КККР на гр.В.То, представляващ гараж, със застроена площ от 41, 38кв. м. и склад към него с площ от 15, 24кв. м.,при описани съседи. С решение №364/16.05.2017г. на РС-В.То е допусната съдебна делба по отношение на процесния имот, при квоти по Ѕ ид. част за всеки от съделителите, а с решение №909/12.10.2017г. по делбеното дело е постановено на осн. чл. 348, ал. 1 от ГПК изнасянето на публична продан на съсобствения имот, при справедлива пазарна цена от 35 900лв. и получената при проданта цена да бъде разпределена по равно между съделителите. По делото не е спорно, че с постановление за възлагане на имота от 28.06.2019г. на ЧСИ В. Г., по изп. дело № 20177250401995, процесният имот е възложен на трето лице -купувач, заплатило на публичната продан сумата от 23 501 лв. и на 19.11.2019г. на взискателя е разпределена сумата от 11969, 88 лева. Пред първоинстанционния съд е изготвено и прието заключение на вещо лице, в което констатира, че липсват писмени доказателства за всеки един от пунктовете от т. 1 до т. 14, описани в Приложение №1 и количествената сметка, тъй като представените фактури за закупени материали не могат да се обвържат договорените и изпълнени на място СМР. По делото не са доказани по безспорен начин видовете подобрения в имота и кога същите са извършвани. В случая ответникът не се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата, доколкото от приложения по делото приемо-предавателен протокол от 10.12.2018г., в който е отбелязано, че наемът за срока на действие на договора е платен изцяло от наемателя, чрез прихващане от стойността на направените в имота подобрения. Ищцата не е обедняла за сметка на ответната страна тъй като заплащането е ставало за сметка на собствениците.

В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. В нея, както и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 по процесуалноправните въпроси относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи, възражения на страните и да обсъди всички доказателства. Според касатора те са разрешени в противоречие с практиката на ВКС обективирана в т. 19 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и Решение № 246/28.12.2018 г. по гр. д. № 4719/2017 г. на IV – г. о. и Решение № 123/04.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на I – г. о. Повдигнати са и материалноправни въпроси относно значението на извършената публична продан на делбения имот и нейното значение, ако неоснователното обогатяване е настъпило след приключване на делбата и преди постановлението за възлагане на имота.

Ответникът по жалбата „Съни Ко“ ООД, [населено място], е подал писмен отговор чрез процесуалния си представител адвокат С. М.. Претендират се разноските, направени за касационното производство.

Жалбата е процесуално допустима с изключение на частта, с която се обжалва възивното решение по насрещния иск по чл. 31, ал. 2 ЗС. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение по иск с цена до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.

След преценка на наведените доводи и релевираните основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, намира че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

По въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи, възражения на страните и да обсъди всички доказателства е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за достъп до касационен контрол, но не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. По въпроса е формирана практика на ВКС – решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о., и др. В тези решения е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл. 12 от ГПК и чл. 235 от ГПК. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с тази постоянна и непротиворечива практика на ВКС, като въззивното решение е мотивирано, съдът е извършил самостоятелна преценка на събраните доказателства, становищата и доводите на страните, извършил е преценка на всички надлежно релевирани възражения и е изложил своите правни изводи по тях, поради което по този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Повдигнатите материалноправни въпроси са неотносими, защото не са обусловили решаващите мотиви на въззивния съд.

С оглед изхода на делото пред касационната инстанция, разноски се дължат на „Съни Ко“ ООД, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, който съдържа и разписка за платената сума в размер на 1500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. М. Я., със съдебен адрес – [населено място], срещу решение № 260206 от 29.12.2020 г. по в. гр. д. № 859/2020 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № от 08.09.2020 г. по гр. д. № 1148/2020 г. по описа на РС - Плевен по насрещния иск с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260206 от 29.12.2020 г. по гр. д. № 859/2020 г. на Плевенския окръжен съд в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА В. М. Я., със съдебен адрес – [населено място], да заплати на „Съни Ко“ ООД, [населено място], 1500 лв., представляваща направени деловодни разноски за касационното производство.

Определението в частта, с която касационната жалба е оствена без разглеждане може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС, в останалата част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

2.