№ 436 [населено място] 26.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

А. Н.

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 944/2023 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Н. Ф. ООД против решение № 84/09.02.2023 г. по т. д.№ 1064/2022 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение от 15. 09.2022 г. по т. д. № 93/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград. С потвърденото решение е уважен предявеният, по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, установителен иск на „Халдеда“ ЕООД против касатора, в размер на 33 600 лева – „неплатена цена за изградени бетонни насипи, изкопни работи, направа на огради и положени в бетона метални конструкции, на основание договор за изработка, за което вземане е издадена фактура № [ЕГН]/ 04.06.2018 г.“. Касаторът оспорва допустимостта, в евентуалност основателността на въззивното решение, като доводите му се основават на : 1/ нередовност на исковата молба, поради което и до последно ответникът е бил в неяснота относно предмета и основанието на предявената срещу него претенция; 2/ предявеният по реда на чл.422, ал. 1 ГПК иск е за вземане на основание, различно от предявеното в заповедното производство, което обуславя недопустимостта му, съответно недопустимост на съдебното решение; 3/ съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, като не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника ; 4/ решението е напълно немотивирано и необосновано – макар в аспект на необоснованост да не се сочат конкретно формирани изводи, за значението на факти, в противоречие с правилата на логиката, опита и научните правила. Поддържа доводите си, че сделка, с основанието, на което е прието за установено вземане на ищеца към ответника, не е сключвана между страните и не се доказва изпълнение на ищеца, в съответствие със заявеното.

Ответната страна - „Халдеда„ ЕООД – оспорва касационната жалба, излагайки съображения по съществото на спора и споделяйки правилността на фактическите констатации и правните изводи на въззивния съд.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за недопустимост и неправилност на въззивния акт, настоящият състав съобрази следното :

„Халдеда„ЕООД е подало заявление за издаване заповед за изпълнение, по реда на чл.410 ГПК, срещу „Н. Ф. ООД , за вземане в размер на 33 600 лева с вкл. ДДС, индивидуализирано чрез издадена за същото фактура № [ЕГН]/04.06.2018 г., в която, като основание, е посочена услуга с предмет „ направа на арматура и бетон „. В исковата молба, с която е предявен иска по чл. 422, ал.1 ГПК, за установяване на вземането, предвид подадено от ответника възражение в срока по чл.414 ГПК, ищецът описва поредица от действия по възлагане от ответника, в периода 14.03.2018 г. – 30.05.2018 г., както следва: „направа на арматура и бетон, изграждане на метална конструкция върху отлят от бетона фундамент„ , а по-насетне в текста - „ изграждане на бетонни насипи, извършване изкопни работи, направа на огради и полагане на метални конструкции върху бетона, които очертават силуета на бъдещата сграда до покрив „ / индивидуализация следвана в диспозитива на първоинстанционното решение /. Изрично е посочено, че за всичко така извършено е издадена фактурата, с която вземането е индивидуализирано в заповедното производство. В изпълнение указанията на съда за отстраняване нередовности на исковата молба, в „поправена“ такава ищецът уточнява, че се касае за изграждане на метално хале в поземлен имот, собственост на ответника , като за целта, с отливане на бетон и арматура е изградена метална конструкция. В описанието на осъществените дейности е посочено „ изкопни работи, бетонни насипи, направа на огради и положени в бетона метални конструкции, които очертават силуета на бъдещата сграда до покрив . Видно е, че за всичко така упоменато претендира единствено цената по посочената в заповедното производство фактура. Изрично ищецът оспорва да е издавал кредитно известие за същата, напротив - твърди неправомерни действия на обслужващия фирмата му счетоводител, в интерес на ответника, когото също обслужва. Потвърждава, че между страните не е сключван писмен договор за така възложеното му. По оспорване на изпълнението са разпитани свидетели на ищеца, като е прието и заключение на СИЕ, установяваща че процесната фактура е осчетеводена при ответника и по същата е ползвал данъчен кредит. Не е установено изходящо от ищеца - чрез органния му представител или по възлагане на същия от трето лице - кредитно известие за сторниране на задължението.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск, въззивният съд не е споделил доводите за нередовност на исковата молба, коментирайки преждепосочените уточнения на същата, като достатъчни за индивидуализиране на единствено възможното договорно основание на претенцията / вкл. предвид осчетоводяването и декларирането й за данъчни цели от самия ответник, в качеството на облагаема доставка /, както и единствено възможното правно основание на сделката – договор за изработка, неформален, като издадената фактура, предвид осчетоводяването й от ответника и декларирането й пред НАП, съставлява признание за сключването на договора и възникване на задължението. Този извод е в съответствие с формираната практика на касационна инстанция.

Съдът е счел за неоснователно и възражението за произнасяне по претенция, различна от заявената в заповедното производство. Основаването й на фактура изключва извъндоговорен характер на предявената пред заповедния съд претенция, а доколкото описанието във фактурата е било неясно или недостатъчно, освен с характеристика на „вземане от договор„, то липсва пречка същото да бъде индивидуализирано в исковото производство, както е и сторено, като липсва промяна в петитума - все за сумата от 33 600 лева, пълната и окончателно дължима цена по договора за изработка. Съдът е приел, че кумулативно факта по осчетоводяване на фактурата от ответника и декларирането й пред НАП / като не следва да се съобразява противопоставеното от ответника кредитно известие, тъй като не се доказва да изхожда от ищеца / , показанията на свидетелите К. и М. и заключението на СТЕ потвърждават изпълнението от страна на ищеца. Приемането на изработеното се доказва чрез конклудентните действия на ответника по използването му, без противопоставени възражения по изпълнените СМР.

В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК касаторът не е формулирал правни въпроси, като възпроизвежда съдържанието на касационната си жалба. Предвид това, съгласно чл. 280, ал.2, пр. първо и второ ГПК , настоящият състав следва да прецени единствено вероятната нищожност или недопустимост на въззивното решение .

Въззивното решение не е нищожно, нито недопустимо.

Напълно ясен, от съдържанието на исковата молба и направените уточнения, е предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на исковата молба – неформален договор за изработка, за който с осчетоводената и декларирана пред НАП фактура, индивидуализираща вземането и в заповедното, и в исковото производство, ответникът по същество е признал задължение в този размер към ответника. В допълнение към това, доколкото ответникът не противопоставя друго основание за вземане на ищеца, основано на така издадената фактура, нито е въвел възражения, че изработеното - установено да съществува обективно със заключение на СТЕ – е на основание правоотношение с трето лице или лица, у настоящия състав не възниква съмнение, че предметът на заповедното производство не е подменен в исковото, както и че договорно правоотношение между страните, по договор за изработка, за реалното изпълнение на който се дължи сумата от 33 600 лева, съществува - достатъчно за уважаването на иска, независимо от конкретизацията на повече или по-малко дейности, в осъществяване на възложеното, както правилно е заключил и въззивният съд.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 84/09.02.2023 г. по т. д.№ 1064/2022 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „ Н. Ф. „ ООД , на основание чл.81 вр. с чл. 78, ал.1 ГПК, да заплати на „Халдеда „ ЕООД разноски за настоящата инстанция, в размер на 2 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: