Определение №6025/06.07.2021 по ч. търг. д. №1392/2019 на ВКС, ТК, I т.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60257

гр. София, 06.07.2021 год.

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч. Ч: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като изслуша докладваното Р. Б ч. т.д. № 1392 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД /н/, срещу определение № 352 /22.04.2019г. по гр. д. № 135/2019г. на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено определение №2 / 08.02.2019 г. по молба вх.№ 135/08.02.2019 г. на съдия по вписванията при Районен съд – [населено място], с което е отказано вписване на втори по ред особен залог на търговското предприятие на „Е. П” АД, чрез подреждане на удостоверението за вписване на залога в Търговския регистър. Жалбоподателят атакува постановеното от окръжния съд определение, като неправилно и иска неговата отмяна. Излага доводи, че производството е срещу отказ за вписване в имотния регистър на вече вписания по пар. 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обнародван в ДВ бр. 22 от 13.03.2018г., в ТРРЮЛНЦ особен залог на търговско предприятие на „Е. П” АД, в което са включени недвижими имоти. Не споделя изводите на съда, че: посоченият в пар. 5, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗБН 6-месечен срок за подновяване на обезпеченията не е спазен, като приложим и за вторичното вписване в имотния регистър ; не са изпълнени изискванията на чл. 22а, ал. 1, предложение последно от ПВ, защото не бил представен договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие от 30.07.2013 г.; не е спазено изискването на чл. 22а, ал. 4 ПВ във вр. чл. 18 ПВ, защото била представена само една молба за подновяване, а следвало молителят да представи две, както и относно приложението на чл. 264, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 2 ПВ. Оспорва извода на съда, че подновяване не би могло да се извърши при заличено вписване, а е допустимо само ново вписване, за което също не са налице задължителните предпоставки.

Върховния касационен съд, състав на първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Частната касационна жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството, в което е постановен обжалваният отказ, е започнало по молба на синдиците на „Корпоративна търговска банка ”АД /н/, [населено място], с която е поискано на основание чл. 21, ал. 3 ЗОЗ и чл. 22а от ПВ да бъде извършено вторично вписване /отбелязване/ в имотния регистър на вписан по пар. 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (ДВ бр. 22 от 13.03.2018г.) в ТРРЮЛНЦ особен залог на търговското предприятие на „Е. П” АД, в чиито активи се включва недвижим имот - бензиностанция, находяща се в землището на [населено място], община Радомир, чрез подреждане в книгата на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър.

За да потвърди отказа на съдията по вписванията, окръжният съд е приел, че възможността за подновяване на вписването по реда на пар. 5, ал. 3 от ЗИД на ЗБН /ДВ бр. 22 от 13.03.2018г./. е обвързана със срок - 6-месеца от влизането в сила на този закон. Достигнал е до извода, че при липса на специална уредба, този срок касае вписването във всички регистри и при вписване на особен залог на търговско предприятие в 6 – месечния срок следва да се извърши и вписването в регистрите по чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ, а в настоящия случай искането е постъпило на 08.02.2019 г., след изтичане на 6-месечния срок.

Същевременно съдът е счел, че дори да се приеме, че срокът е спазен, не са налице условията по ПВ за вписване /първоначално или подновяване/ в имотния регистър на особения залог на търговското предприятие.

Решаващият състав е посочил, че от една страна, не са налице условията на чл. 22а, ал. 4, във връзка с чл. 18 ПВ за подновяване на вписване на договора за особен залог, тъй като по делото липсват данни за наличие на вписване на договора в Службата по вписванията, поради което не би могло да се извърши подновяване на вписването. Съдът е счел, че след като няма вписване, не би могло да има и подновяване на вписване, Позовал се е и на нарушение на чл. 22а, ал. 4, във връзка с чл. 18 ПВ, тъй като в депозираната пред съдията по вписванията молба, представена при това в един, а не в 2 екземпляра, не се съдържат данни за първоначално вписване на договора за особен залог в имотния регистър.

Съдът е заключил, че дори и да се приеме, че съдията по вписванията е бил сезиран по реда на чл. 22а, ал. 1 ПВ с искане за първоначално вписване в имотния регистър на удостоверението за вписване на особен залог в търговския регистър, то изводът за неоснователност на жалбата остава непроменен. Изложени са съображения, че по силата на чл. 22а ПВ в нотариалните книги се извършва не вписване на обстоятелства, а вписване на актове относно залог на търговското предприятие, чрез подреждането в книгата по чл. 33, б. „д ПВ на удостоверенията за вписване на залога в търговския регистър. Посочено е, че в случая удостоверението за вписване на залога в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, поради което, на основание чл. 22а, ал. 1 вр. чл. 8 и чл. 9 ПВ, за да се извърши вписването, следва да се представи оригинал и официално заверен препис от договора за особен залог или два нотариално заверени преписа от същия, което не е направено. Също така, съдът е намерил, че първоначално вписване в имотния регистър не би могло да се извърши и поради липсата на представени доказателства пред съдията по вписванията за изпълнение на изискванията по чл. 264 ДОПК.

Решаващият състав е посочил, че разпоредбата на пар. 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ бр. 22 от 13.03.2018г./ не регламентира специален ред за извършване на вписване в имотния регистър, поради което за вписванията, на основание същия, следва да намерятп риложение правилата на производството, уредено в ПВ. След като е констатирал, че Правилника не предвижда правила за възстановяване на особен залог, е заключил, че при постъпило искане съдията по вписванията може да извърши първоначално вписване в имотния регистър или подновяване на такова, като във всяка една от двете хипотези е задължен да извърши проверката по чл. 32а, ал. 1 ПВ.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: „1/ Кое е релевантното действие, обуславящо спазването на установения от пар. 5, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (ДВ, бр. 22/13.06.2018г.) 6-месечен срок, когато на основание посочената разпоредба, молителят е поискал подновяване на особен залог на търговско предприятие?; Следва ли този срок да обхване вписване във всички регистри по чл. 21, ал. 2 и ал. 3 ЗОЗ, с оглед на противопоставимостта на залога на трети лица или срокът се счита спазен със заявяване на обстоятелството в ТРРЮЛНЦ?; 2/ Какъв е вида на вписването на обстоятелства с правно основание пар. 5 ПЗР на ЗИД на ЗБН (ДВ, бр. 22/13.03.2018г.), както и с оглед на вида на вписването – какъв следва да бъде предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл. 32а, ал. 1 ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка, с правно основание пар. 5, ПЗР на ЗИД на ЗБН (ДВ, бр. 22/13.03.2018г.), във вр. чл. 22а ПВ?; В този случай приложими ли са чл. 8 и чл. 9 ПВ, както и чл. 264 ДОПК, които установяват изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в имотен регистър по чл. 22а ПВ?; 3/ Следва ли на основание чл. 18 ПВ, във вр. чл. 22а, ал. 4 ПВ, молителят освен посоченото в чл. 22а, ал. 1 ПВ удостоверение за вписване на залога в Търговския регистър (ТРРЮЛНЦ), да представи и два броя от молбата за извършване на исканото вписване или установеното от законодателя изискване в чл. 22а, ал. 4 ПВ, към който намира приложение чл. 18 ПВ, когато се иска вписване по реда и при условията на чл. 22а ПВ, се отнася само и единствено до броя на представените от заявителя удостоверения за вписване на залога в ТРРЮЛНЦ?; 4/ Следва ли на основание чл. 22а ПВ, когато в удостоверението за вписване на залога в ТРРЮЛНЦ не се съдържа описание на заложеното имущество, за което се иска вписване, молителят да представи договора за особен залог, заверен от служител от ТРРЮЛНЦ, или е достатъчно на съдията по вписванията да бъде представено копие от вписвания в ТРРЮЛНЦ договор за учредяване на особен залог?”. Касаторът се позовава на наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като цитира: Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. по тълк. д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, определение № 333/07.07.2017г. по ч. т.д.№ 668/2017г. на І т. о. на ВКС / по втори въпрос / и определение № 250/03.04.2012г. по ч. гр. д.№ 99/2012г. на ІІ т. о. на ВКС / по четвърти въпрос /.

С определение № 429/07.10.2019 г. производството по настоящото дело е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК до произнасяне на Конституционния съд на Р. Б по конституционно дело № 9/2020г.

В ДВ бр. 48/08.06.2021г. е обнародвано решение № 8/27.05.2021г. на Конституционния съд на Р. Б по к. д. № 9/ 2020г., влязло в сила на 12.06.2021г., съгласно чл. 14, ал. 3 ЗКС и чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. С него са обявени за противоконституционни разпоредбите на пар. 5, ал. 1-4 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ бр. 22 от 2018г.).

С оглед произнасянето на КС на РБ е отстранена пречката, поради която е било спряно производството по настоящото дело, и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК същото следва да бъде възобновено.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, предвид следното:

Обявената за противоконституционна разпоредба на пар. 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ бр. 22 от 2018г.) предвижда, че нищожни са извършените от квесторите или синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ в периода от поставяне на банката под специален надзор до датата на откриване на процедурата за осребряване на имуществото на банката заличавания на учредените в полза на банката обезпечения, като последните се смятат за действителни и запазват своя ред. Разпоредбата, според решение № 8/27.05.2021г. по к. д. № 9/2020г. на КС, представлява „закон във формален смисъл“ /с еднократно действие/, поради което, съгласно решение № 3/28.04.2020г. по к. д. № 5/2019г. на КС, с обявяването й за противоконституционна се счита невалидна от приемането й.

Предмет на настоящето производство е отказ за вписване във вторичен регистър /имотния регистър/, обусловено от извършено подновяване /със задна дата/ на вписване в първичния регистър /търговския регистър/ по реда на пар. 5, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗБН (ДВ, бр. 22/13.03.2018г.) на особен залог на търговско предприятие, след заличаването му от първичния регистър. Предвид невалидността на разпоредбата на пар. 5, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ бр. 22 от 2018г.), считано от приемането й, с оглед обявяването й за противоконституционна, заличаването на обезпеченията, предмет на разпоредбата, не е нищожно, произвело е правно действие и подновяването, формално извършено, се явява недействително, като не запазва действието и реда на заличеното обезпечение.

Доколкото всяко първоначално вписване в имотния регистър на залог на търговско предприятие /предмет на заявлението на банката/ е винаги вторично /за противопоставимост/ и като такова е предпоставено от вписване на залога в първичния регистър /търговския регистър/ и предвид валидността на заличаването на залога от първичния регистър, с оглед обявената противоконституционност на разпоредбата на пар. 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ бр. 22 от 2018г.), поставените въпроси, свързани: 1/ с приложението на вече обявените за противоконституционни и невалидни от приемането им разпоредби на пар. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ бр. 22 от 2018г.) и 2/ с необходимите документи за извършване на вписване във вторичния регистър при валидност на заличаването на залога в първичния регистър, не могат да обусловят промяна за изхода на спора, поради което не покриват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

С оглед липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведените допълнителни селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Предвид изложеното, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. д. № 1392/2019 г. по описа на първо търговско отделение на ВКС.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 352 /22.04.2019г. по гр. д. № 135/2019г. на Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...