О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60413

София, 06.07. 2021 година

В. К. С на Р. Б, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Е

ЧЛЕНОВЕ: Б. Й

Е. С

изслуша докладваното от съдия Е.С т. д.№2297/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. С. С., в качеството на синдик на „С. П“ ЕООД (н.) – [населено място], срещу решение №11905 от 24.08.2020г., постановено по в. т.д. №5532/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, в частта му, с която е потвърдено решение №1567/05.09.2019г. по т. д.№6089/2012г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от синдика на „С. П“ ЕООД (н.) против „С. П“ ЕООД (н.) и „Ренесанс“ АД иск с правно основание чл. 645, ал. 4 ТЗ за прогласяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „С. П“ ЕООД (н.) на извършено с протокол от 01.09.2009г. изявление за прихващане на взаимни парични задължения, съществували между „С. П“ ЕООД (н.) и „Ренесанс“ АД, съгласно фактури №84/01.09.2009г. и №1737/01.09.2009г. на стойност 426 000 лв.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, и необоснованост. Оспорва се извода на въззивния съд, че с протокола от 01.09.2009г. не е извършено прихващане на възникнали две насрещни задължения между ответните дружества, като се твърди, че от представената по делото фактура №84/01.09.2009г., осчетоводена от „Ренесанс“ АД, се установява, че твърдяното вземане на „С. П“ ЕООД (н.) е съществувало и че е било ликвидно и изискуемо към момента на осчетоводяването. Отделно се сочи, че...