Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е частна жалба на П. Л. Д. срещу определение на Софийски апелативен съд № 1690/07.10.2020 г. по ч. т. д. № 2384/2020 г., с което е потвърдено определение № 3797/29.07.2020 г. по т. д. № 1341/2020 г. на СГС за връщане на искова молба по реда на чл. 130 ГПК, подадена от Д..

Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като при постановяването му въззивният съд е подходил формално и не е обсъдил всички доводи, изложени в депозираната въззивна частна жалба. Заявява становище, че в определението не е съобразена законово регламентираната възможност, осигуряваща достъп до съд – чл. 122, ал. 1 от КРБ (КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), чл. 1а и 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, приложим по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията. При изложените доводи жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд.

Като релевантен за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи следния въпрос, а именно:

„Следва ли съдът, прилагайки нормата на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи за правото на достъп до съд, пряко приложимо по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията във връзка с нормата на чл. 13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, с оглед осигуряване на право на достъп до съд, пряко да осъществява контрол за законосъобразност на решенията, приети от общото събрание на Института на дипломираните експерт - счетоводители /ИДЕС/ чрез законовия механизъм на обжалването?“

Посочените от жалбоподателя основания за достъп до касация са чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3, както и чл. 280, ал. 2, предл. II ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че, специалният закон /Закон за независимия финансов одит - ЗНФО/ не предвижда исков ред за защита срещу решенията на общото събрание на ИДЕС. Анализирал е законовия статут на ИДЕС, липсата на изрична препратка в ЗНФО към ЗЮЛНЦ (ЗАКОН ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ) /ЗЮЛНЦ/, както и разписаните в специалния закон и в ЗЮЛНЦ правомощия на общото събрание и е стигнал до извод, че не се касае за празнота в ЗНФО, която се нуждае от попълване чрез прилагане по аналогия на разпоредби от ЗЮЛНЦ. С тези мотиви Апелативен съд София е споделил извода на първостепенния съд за недопустимост на предявените от П. Л. Д. срещу ИДЕС искове за отмяна на решения, взети на 08.07.2020 г. от общо събрание на ИДЕС, евентуално за прогласяване на тяхната нищожност.

Касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за достъп до такова.

На първо място следва да бъде посочено, че релевираното основание за директен достъп до касация, регламентирано в чл. 280, ал. 2, предл. II ГПК, не кореспондира с формулираното искане да бъде отменено определението на Апелативен съд София като незаконосъобразно, т. е. това основание е само формално посочено. При служебно извършена от настоящата инстанция служебна проверка за допустимостта на атакуваното определение, с оглед разрешението на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не се установява същото да страда от такъв порок.

Другите две основания за достъп също са формално посочени като числово изражение на законови разпоредби, без да е обосновано в противоречие на каква практика на ВС или ВКС е постановено определението на Апелативен съд София, нито коя правна норма се нуждае от тълкуване поради неяснота, нито е изтъкната причина, поради която да бъде изоставена формирана съдебна практика. Наред с това, следва да бъде посочено, че формулираният от касатора въпрос има изцяло хипотетичен характер, доколкото въззивният съд не е анализирал приложението на чл. 6 и чл. 13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Тези обстоятелства са достатъчни, за да бъде отказан достъп до контрол по същество на обжалваното въззивно определение.

Ако въпреки това, зададеният въпрос бъде преформулиран в смисъл дали решенията на общото събрание на ИДЕС подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, то на този въпрос е отговорено с определение № 253/30.04.2009 г. по ч. т. д. № 35/2009 г. на I ТО, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Даденото с цитираното определение разрешение изцяло се споделя от настоящия състав и постановеното от въззивния съд определение не му противоречи. Следва да се има предвид, че ИДЕС е съсловна организация на експерт – счетоводители и регистрирани одитори, в която членството възниква по силата на закона и то има задължителен характер. ИДЕС като организация е устроена подобно на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз по ЗСОЛЛДМ (ЗАКОН ЗА СЪСЛОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ЛЕКАРИТЕ И НА ЛЕКАРИТЕ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА) /чл. 3, ал. 1/, Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране по ЗКАИИП (ЗАКОН ЗА КАМАРИТЕ НА АРХИТЕКТИТЕ И ИНЖЕНЕРИТЕ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ) /чл. 9, ал. 1/, Камарата на инженерите по геодезия по ЗГК (ЗАКОН ЗА ГЕОДЕЗИЯТА И КАРТОГРАФИЯТА) /чл. 38, ал. 1/, Камарата на частните съдебни изпълнители по ЗЧСИ (ЗАКОН ЗА Ч. С. И) /чл. 3, ал. 1/, Нотариалната камара по ЗННД (ЗАКОН ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ) /чл. 2, ал. 2/, Адвокатската колегия по ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) /чл. 78, ал. 2/. В решение № 29/11.11.1998 г. на Конституционния съд на Р. Б много ясно са разграничени съсловните организации, в които членството е задължително, от сдруженията по смисъла на ЗЮЛНЦ, в които членството е на доброволни начала. Макар и корпоративно устроени, първите се създават с оглед защита на публичен интерес, контролирайки дейността на своите членове. В решението на КС тези съсловни организации са определени като „корпорации на публичното право“. Ето защо, с оглед липсата на сходство между двата типа организации, както е посочил и въззивният съд, не може да се прилагат по аналогия уредените в ЗЮЛНЦ правила. Ако се търси аналогия на закона, то тя следва да е в посока АПК, доколкото за част от актовете на ИДЕС в ЗНФО изрично е предвидено, че имат характер на административни такива.

С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1690/07.10.2020 г. по ч. т. д. № 2384/2020 г. на Софийски апелативен съд

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.