О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 707

София, 17.12.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на 2 декември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Б. Б

т. дело № 566/2020 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 394 от 17.12.2019 г. по в. т.д. № 472/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 232 от 07.05.2019 г. по т. д. № 246/2018 г. на Окръжен съд – С. З, с което касаторът е осъден да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Медицински комплекс Св.И. Р“” ЕООД, [населено място] сумата от 176 838 лева-общо, от които 136 912 лева-сбор от главници, дължими за извършена болнична помощ по клинични пътеки по договор №241469 от 24.02.2015 г. и 7 бр. анекси към него, за периода: м. юли 2015 г.-м. септември 2015 г. и 39 936 лева-общо-дължимите мораторни лихви за съответните периоди на забава, както и в частта за присъдените разноски.

Касаторът поддържа основанията по чл. 281, т. 3 ГПК.Пвайки се на множество разпоредби от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) и очертаните с този закон предметни рамки на индивидуалния договор, сключван между НЗОК и съответния изпълнител на медицинска помощ, твърди, че даденото изрично съгласие в договора с НЗОК от страна на ищцовата болница за заплащане на извършената болнична помощ в обеми по Приложение № 2, са израз на съобразяване на страните с изрично цитирани законови разпоредби, които изключват пълната свобода на договаряне като я ограничават с нормативно утвърдените финансови отношения между НЗОК като...