Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на община Варна срещу въззивно решение № 26/02.03.2020г. по гр. д.№ 472/2019г. на Варненския апелативен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставят следните въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички доказателства, доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство; 2.Следва ли общините да провеждат доказване относно това държавен ли е един имот или това обстоятелство може да бъде изведено ex lege; 3.Може ли да се приеме, че съществуващ и изграден в съответствие с ПУП и имащ всички характеристики на съставна част от пътя /попадащ в трасето на уличната регулация/ имот не е общинска собственост, въпреки изричните разпоредби на §7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА и чл. 2, ал. 1 ЗОС; 4.Как се разпределя доказателствената тежест при предявен иск по §7 ПЗР на ЗМСМА.

Ответникът по касационната жалба държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не изразява становище.

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение №992/2019г. по гр. д.№ 2309/2018г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от община Варна против държавата иск за признаване за установено правото на собственост върху поземлен имот с площ 2904 кв. м., идентификатор 10135.2555.2576 по КККР на гр. Варна с предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване – за паркинг /подробно описан/ на основание §7, ал. 1 ПЗР ЗМСМА, евентуално ЗОС, евентуално §42 ПЗР на ЗИД ЗОС /ДВ, бр. 96/1999г.

Въззивният съд е приел, че община Варна твърди, че е собственик на процесния недвижим имот, който първоначално попадал в територия, за която е одобрена със заповед №194/05.09.1969г. на председателя на ИК на ГНС Варна регулацията на площадката на Висш медицински институт-Варна. Извършено е поетапно отчуждаване като впоследствие реституционните претенции на бившите собственици по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.,относно процесния имот са оставени без уважение. Към момента на влизане в сила на ЗМСМА през 1991г. държавният недвижим имот е съставлявал незастроен имот в селищна територия, предназначен за благоустройствено мероприятие, придобит чрез отчуждително производство. Съставлявал е и част от транспортната инфраструктура на града -обществен паркинг. На основание §7, ал. 1 ЗМСМА е преминал в собственост на общината по силата на закона, като не е налице изключението на §7, ал. 2 ЗМСМА.В условие на евентуалност, ако не се приеме, че е придобит по силата на §7, ал. 1 ЗМСМА, е придобит също по силата на закона с влизане в сила на чл. 2, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗОС в действащата им първоначална редакция, предвиждаща, че са общинска собственост незастроените имоти в селищна територия, предназначени за благоустройствени мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, както и обществените паркинги в селищата. В условие на евентуалност се твърди, че е придобит също по силата на закона с влизане в сила на §42 ПЗР на ЗИДЗОС /ДВ, бр. 96/99г./, предвиждащ, че застроените и незастроените парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.

Въззивният съд е възприел заключението на техническата експертиза на вещото лице С.К. като обективно, компетентно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства. Посочил е, че то установява, че първият КП за територията, в която попада процесният недвижим имот, е от 1956г., по който имотът не е заснет като самостоятелен такъв, а попада в части от територията на имоти с пл.№№116, 117, 118, 119, 121, 181, 2316, 2361, 2365 и 2365.Със заповед №194/05.09.1969г. на председателя на ИК на ГНС В. е одобрена регулацията на площадката на Висш медицински институт и включване на същата към регулационния план на гр. Варна. С посочената заповед, издадена от компетентен орган, съгласно предвидените в чл. 60, т. 1, б.”б” ППЗПИНМ правомощия, недвижимите имоти, попадащи в границата на площадката, са установени /отредени/ чрез улично-регулационен план по чл. 35 ЗПИНМ и чл. 35 и чл. 36 ППЗПИНМ за мероприятие на ВМИ. Тези имоти и части от имоти с пл.№№116, 117, 118, 119, 121, 181, 2316, 2361, 2365 и 2365 попадат изцяло в терена, отреден за ВМИ.

Според обозначените улично-регулационните граници на проектния обходен път /сега бул. Хр. Смирненски/, съгласно изменението на РП от 01.07.1966г., територията на процесния имот не попада в границите на проектния обходен път /по който и няма проектирани прилежащи паркинги/, а в границите на терена, отреден за ВМИ. С решение по протокол №12/04.04.1974г. на САБ при ГНС В. е приет генералният план на терена, отреден за ВМИ, І етап. По този план територията на процесния имот попада изцяло в територията на болницата и е изрично предвидена за изграждане на паркинг към болницата със съответното обозначение на скицата. На този план не е обозначено трасето на улицата, попадаща южно от терена на ВМИ, а единствено предвижданията за този терен.

Със заповед №19/25.02.1976г на председателя на ИК на ГНС Варна е одобрена регулацията на ВМИ Варна. Съгласно СТЕ с регулационния план на площадката на ВМИ от 1976г. е разработена цялата улична мрежа на територията на болницата, свързваща отделните лечебни заведения, прилежащите паркинги към клиниките, паркингите на ВМИ -3 броя, разположени на южната регулационна граница на площадките и пътните връзки на болницата, и паркингите на болницата с обходния път /сега бул.Хр.Смирненски/.От оста на трасето на обходния път са проектирани осите на вътрешните улици, определени с осови точки по оста на обходния път и свързването /прекъсването на уличната регулация на обходния път/ на трите броя паркинги с обходния път. По този план, разработен на база плана от 1974г., територията на процесния имот попада изцяло в границите на разработката за регулационен план на ВМИ в частта й, касаеща пътните връзки, улици, осови точки и паркинги, обозначени с червен туш на скицата по заповедта. При съпоставката на заповедта от 1966г. за одобряване уличната регулация досежно проектната улица по горепосочените осови точки, заповедта за отреждане площадката на ВМИ, генералния план на ВМИ и заповедта за одобряване на регулацията на ВМИ със съответните скици към всяка от тях, въззивният съд е приел, че предвижданията по тези планове за територията, в която попада процесният недвижим имот, е за паркинг към площадката на ВМИ, а не за обществен паркинг, самостоятелен или прилежащ към обходния път /сега бул. Хр. Смирненски/.

Съгласно заключението на цитираната СТЕ паркингът е реализиран съгласно предвиждането на РП от 1976г.Съгласно комплексната СТЕ от 21.05. 2019г., местоположението на паркинга не позволява да бъде използван за локално платно или като част от уличната мрежа.Освен болницата, в близост няма публични, обществени, социални или културни сгради и обекти, които да привличат масово посещение на граждани. При действието на ЗПИНМ недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика-чл. 39. Съгласно протоколите на комисията по §85 ППЗПИНМ за оценка на недвижимите имоти, отчуждавани за ВМИ съгласно отреждането със заповед №194/ 05.11.1969г. и заключението на СТЕ, за попадащите в територията на процесния недвижим имот имоти по КП от 1956г. с пл.№№121, 118, 117, 119, 115 и 116, е изготвена оценка като съответно е предвидено парично обезщетение. Между страните не е спорно, че същото е било изплатено на собствениците и съответно те са станали държавна собственост. Исканията на бившите собственици за реституция на тези имоти по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. са оставени без уважение с влезли в сила актове. Частта от имот пл.№2361, попадаща в територията на процесния имот, е отчуждена със заповед №1331/23.06.1980г. на председателя на ИК на ГНС В. по чл. 98 ЗТСУ и съгласно посоченото в нея тази част се отчуждава за предвидено по ЗРП мероприятие - „База за ВМИ в 23 п. р.”.Според оценителния протокол от 11.04.1980г. части от имот пл.№2361 са били отчуждени преди това за ВМЕИ и обходен път и те не са предмет на този оценителен протокол, с който се оценява само оставащата част с площ от 1 594 кв. м., която се отчуждава впоследствие със заповедта от 23.06.1980г. СТЕ е установила имотите и части от имоти, за които е определено обезщетение като отчуждени за площадката на ВМИ и тези, вкл. с посочени площи, които са отчуждени за обходна улица /сега бул. Хр. Смирненски/, съгласно отрежданията по заповедта от 1966г. Отчуждените за улица части от горепосочените имоти са актувани с АДС №11949/1973г. и АДС №11956/1973г. с изрично посочване „за улица], 1948, 1949, 1950, 1951 и 1952”.Тези части от имоти са предмет на указание от ОНС В. до ГНС В. с изх.№3910/1974г. да се актуват като държавни имотите, попадащи в трасето на посочената улица между ВМИ и ВМЕИ. По КП от 1973г. не са отразени границите на площадката на ВМИ и границите на бул. Хр.Смирненски. По ОГП от 1982г. територията, отредена за ВМИ, вкл. частта на процесния имот, е в зона за обществени терени. Последващият КП е от 1988г., на който е изчертана южната част на площадката на ВМИ с процесния паркинг.Съгласно този план проектният паркинг по РП на ВМИ от 1976г. е реализиран.

През 1993г. е съставен АДС №1781/14.04. 1993г. за недвижим имот държавна собственост с площ от 194 300 кв. м., обхващащ посочените в същия недвижими имоти /с посочване на бившите им собственици преди отчуждаването/, върху които е разположен процесният недвижим имот. Съгласно записванията в акта целият имот с площ от 194 300 кв. м. е предоставен за управление на Медицински университет-Варна. Като граница на имота е посочен бул. Хр.Смирненски. По СПНУЗТ на гр. Варна от 1999г. територията на процесния имот попада в зона с означение СОО-специфични обществени /обслужващи/ зони с предназначение за устройство и изграждане на специализирани центрове и комплекси в сферите на маркетинга, деловата активност, висшето образование, науката, здравеопазването и др. дейности с районно, общоградско и надградско значение, т. е. предназначението от 1999г. повтаря това от 1982г. По искане на МОН чрез министъра от 20.07.1998г. до областния управител на област В. за актуване като публична държавна собственост на недвижимите имоти, предоставени за ползване на Медицински университет-Варна, съгласно представените справки за ДМА, е съставен АДС/публична/ №1879/12.11.1998г. на основание чл. 2, ал. 2, т. 4 ЗДС, където освен сградите на университетската болница към Медицински университет-Варна /впоследствие УМБАЛ „Св. Марина”АД/ е посочена и земя с площ от 194 300 кв. м./ с посочен предходно съставен за нея АДС №1781/14.04.1993г./, но без индивидуализацията на граници и конкретни имоти по план. В КП от 1988г. с попълване въз основа на заповед №Р-115/05.03.2003г. на зам. кмета на община Варна за първи път територията на процесния имот е нанесена като самостоятелен имот - имот пл. №3467. Искането за попълване е на общината и е обосновано с обстоятелството, че паркинг, находящ се на бул. Хр. Смирненски пред „Терапевтичен блок”, е общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗОС. По ОУП на гр. Варна, одобрен 2012г., процесният паркинг, както и бул. Хр. Смирненски, попадат в терени за транспортна инфраструктура. След попълването през 2003г. за имот пл.№3467 с площ от 4 070 кв. м. е съставен първоначално АДС №4623/2003г., а впоследствие АОС №3244/2004г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗОС с посочен бивш собственик държавата. По КККР, одобрени 2008г., изменени 2010г., имотът е с идентификатор 10135. 2555.2576 /актуван с АОС №6302/2010г./, след изменението с площ от 2094 кв. м./актуван с АОС №7988/2014г./, записан в КР като собственост както на община Варна, така и на държавата /актуван с АДС/публична/ №8893/2015г./. Въззивният съд е посочил, че актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по силата на някой от визираните в чл. 77 от ЗС способи.В тази аспект съставянето или несъставянето на акт за държавна или общинска собственост не може да обуслови пряко извод за принадлежността или липсата на такава по отношение на конкретен недвижим имот в патримониума на държавата респ. на дадена община. По делото е установено, че територията, в която попада процесният недвижим имот, е била първоначално придобита от държавата чрез отчуждителни производства по ЗПИНМ и по ЗТСУ. По твърдяното от ищеца придобивно основание §7, ал. 1, т. 3 и т. 4 ПЗР на ЗМСМА въззивният съд е посочил, че нормите касаят държавни имоти, представляващи незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици, и локалната пътна мрежа от IV клас, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване /според първоначалната редакция на закона, която относно улиците, булевардите и обществените паркинги не е имала изменение/.По реда на §7 ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават държавните имоти, които към момента на влизането му в сила са били използвани за посочените в тази разпоредба нужди.Ако за имота към този момент - 17.09.1991г., е налице отреждане по действащ ЗРП, преценката за приложението на §7 следва да се извърши с оглед това отреждане, а ако подобно отреждане липсва, следва да се има предвид фактическото ползване на имота. Последващи или предходни отреждания са ирелевантни, тъй като обособяването на общинската собственост като самостоятелна е обусловено от изисквания, установени към определен момент. Преценката следва да се извършва като се изхожда от целта на законодателната уредба, а тя е да станат общинска собственост имотите, които обслужват общинската инфраструктура в пряк план, както и отредените за обществени нужди, така че имотът да бъде стопанисван от прекия си ползвател. Територията на процесния недвижим имот е била отчуждена по реда на ЗПИНМ и ЗТСУ за предвидено по РП мероприятие - площадка на ВМИ, а не за изграждане на улица или обществен паркинг, като по предвижданията на тези планове съставлява част от инфраструктурата на болничния комплекс - паркинг за нуждите на болничното заведение, разположен в южната долна част на отредената за комплекса площадка, непосредствено над предвидения за изграждане обществен път.Фактически, след осъществяване на мероприятието, за което е отчужден, се ползва с това си предназначение - паркинг за болничното заведение.

Ирелеватно е обстоятелството, че по ОУП на гр. Варна, одобрен 2012г., имотът попада в терен за транспортна инфраструктура.Общите устройствени планове, съгласно чл. 103, ал. 2 ЗУТ, определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана. Имотът е обозначен в такъв терен, т. к. общината към момента на изготвяне и одобряване на плана през 2012г., а и понастоящем поддържа, че той съставлява обществен паркинг, вкл. се легитимира като негов собственик с множество съставени АОС.Нтелно е твърдението, че имотът е общински с влизане в сила на ЗОС /ДВ, бр. 44/96г./ на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗОС, тъй като имотът не е отчужден за благоустройствено мероприятие на общината и не представлява обществен паркинг в селище. Имотът не е общински и на основание §42 ПЗР на ЗИД ЗОС/ДВ, бр. 96/99г./, съгласно който застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Към датата на влизане в сила на нормата имотът няма отреждане по подробен градоустройствен план за обществено мероприятие на общината-улица или обществен паркинг, както и фактически не се ползва като обществен паркинг. О. В не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот като такъв придобит по силата на закона на посочените основания.Имотът е останал държавна собственост, предоставен за управление на Медицински университет-Варна, като впоследствие съществувалото публично здравно заведение за болнична помощ към него е преобразувано в лечебно заведение по реда на ЗЛЗ.

Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк. д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.

Поставените въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение в посочените хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Доколкото първият от тях касае правомощията на въззивния съд като инстанция по същество и задължението да отговори на оплакванията във въззивната жалба, следва да се има предвид, че така даденото разрешение е в съответствие с практиката на ВКС. Съобразно задължителната практика на ВКС, вкл. ТР №1/2013г., ОСГТК, въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания.Тя е длъжна да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. С оглед релевираните в жалбата оплаквания той трябва да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и да се произнесе по спорния предмет на делото.

В случая въззивният съд е изложил подробни мотиви като е извел решаващите си правни изводи след обсъждане на релевантните за спора доказателства. Касаторът не сочи и кои конкретни оплаквания и доказателства не са обсъдени от въззивния съд, поради което и така поставеният въпрос не може да послужи като въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Третият въпрос е по съществото на правния спор и се задава при фактическа обстановка, каквато не е установявана от въззивния съд. Той касае обосноваността на въззивното решение и не отговаря на посочените по-горе по смисъла на ТР№1/2010г., ОСГТК, ВКС, изисквания за релевантен правен въпрос, който да послужи за допускане касационно обжалване на решението. Втори и четвърти въпроси, свързани с разпределяне на доказателствената тежест, също не предполагат допускане касационно обжалване на въззивното решение на посоченото основание. Това е така, защото не се сочи неправилно разпределена доказателствена тежест в процеса, вследствие на което да са направени изводи за неустановен релевантен факт. Въпросите са зададени общо и не предполагат конкретен отговор. Отделно от това въззивният съд е изложел мотиви относно доказателствената стойност на съставените актове за държавна и общинска собственост и ги е ценил в съответствие с практиката на ВКС. Изводите му, че ищецът не е собственик на имота на посочените от него основания, са формирани след подробен анализ на представените от страните доказателства и заключенията на приетите по делото експертизи.

С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 26/02.03.2020г. по гр. д.№ 472/2019г. на Варненския апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: