О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№889

ГР. София, 15 декември 2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.12.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3057/20 г., за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Столична община/ СО/ срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр. д. №2746/19 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е уважен в заявения като частичен размер от 30 000 лв./ при пълен размер от 40 000 лв./, ведно със законната лихва от деня на увреждането, предявеният от М. З. срещу касатора иск по чл. 49 ЗЗД, за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени в резултат на падане на ищцата в дупка на софийската улица №5027,[жк].

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС – ППВС№4/68 г., по следните два въпроса от предмета на спора, които са от съществено значение за изхода му: 1. Присъждане на завишено обезщетение за неимуществени вреди на практика допустимо ли е? ; При определяне на обезщетение следва ли да се вземе предвид периода, за който се претендира обезщетението и какви болки и страдания е изтърпяла ищцата, свидетелските показания и представените по делото доказателства?

По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да уважи иска в предявения като частичен размер от 30 000 лв. въззивният...