Производството е по реда на чл. 73 ЗЧСИ.

Образувано е по жалби на Министъра на правосъдието и на частния съдебен изпълнител Г. Ц. Н. срещу решение от 20.12.2019 г. по дисциплинарно дело № 27 по описа за 2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Р.Б.М на правосъдието обжалва решението в частта, с която е оставено без уважение искането за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение на чл. 442а, ал. 2 във връзка с чл. 434 от ГПК по изпълнително дело № 20169230400404. Частният съдебен изпълнител обжалва решението в частта, с която му е наложено наказание „порицание“ за извършено нарушение на чл. 443 от ГПК по същото дело, изразяващо се в липса на произнасяне по направено от длъжника в молбата от 18.10.2018 г. предложение за замяна на обекта на изпълнение.

Жалбоподателят Н. твърди, че решението в обжалваната от него част е недопустимо, тъй като в искането за налагане на дисциплинарно наказание не са изложени конкретни факти за извършени от него нарушения по изпълнителното дело. Счита, че решението е и неправилно, тъй като не е нарушил разпоредбата на чл. 443 от ГПК, която не предвижда задължение за произнасяне с нарочен акт. Оспорва жалбата на Министъра на правосъдието. Моли настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната от него част и да го остави в сила в частта, с която е оставено без уважение искането за налагане на дисциплинарно наказание заради нарушение на чл. 442а, ал. 2 от ГПК.

Министърът на правосъдието счита за неправилно решението в частта, с която е оставено без уважение искането за налагане на дисциплинарно наказание заради нарушение на чл. 442а, ал. 2 от ГПК. Оспорва жалбата на частния съдебен изпълнител. Моли настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната от него част и да наложи наказание на частния съдебен изпълнител, а в обжалваната от частния съдебен изпълнител част-да остави в сила решението на дисциплинарния състав.

Камарата на частните съдебни изпълнители оспорва жалбите и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните, приема следното:

Дисциплинарното производство срещу частния съдебен изпълнител е образувано по искане с вх. № 3846 от 28.05.2019 г. на Министъра на правосъдието, в което са посочени две нарушения по изпълнителното дело. Първото е, че в нарушение на разпоредбата на чл. 443, изречение второ във връзка с чл. 434 от ГПК частният съдебен изпълнител не е извършил преценка на предложения начин на изпълнение от длъжника, която да обективира в акт-разпореждане или постановление по смисъла на чл. 434 от ГПК, за който е следвало да уведоми страните по делото. Второто нарушение е на разпоредбата на чл. 442а, ал. 2 във връзка с чл. 434 от ГПК, тъй като съдебният изпълнител не се е произнесъл по направеното от длъжника възражение, което е следвало да обективира в акт-разпореждане или постановление по смисъла на чл. 434 от ГПК.

В решението си дисциплинарният състав е констатирал, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя Д. и изпълнителен лист, по силата на който Е. З. и Ф. Б. са осъдени разделено да заплатят сумата от 39 000 лв. за подобренията, извършени в УПИ4-69 от кв. 11 по регулационния план на София, в. з. Д. П. На 2.09.2016 г. по изпълнителното дело е била наложена възбрана върху апартамент на длъжниците, находящ се в [населено място] на [улица]. С молба от 14.09.2016 г. Ф. Б. е предложила да се споразумее с взискателя, като му прехвърли правото на собственост върху недвижимия имот, в който са извършени подобренията. Процесуалният представител на взискателя е отхвърлил предложението с молба от 19.09.2016 г. и е поискал изпълнението да бъде насочено спрямо други имоти. Другият длъжник Е. З. е отправила същото предложение до взискателя с молба от 5.10.2018 г., което предложение той отново не е приел и е поискал изпълнението да бъде насочено срещу запорираните сметки на длъжниците. На 18.10.2018 г. Е. З. е поискала вдигането на възбраните върху недвижимите имоти и пак е предложила изпълнението да бъде насочено спрямо имота, в който са извършени подобренията. Посочила е, че цената на този имот е достатъчна за удовлетворяване на задълженията, а възбраненият имот в [населено място] е единственото и жилище и изпълнението спрямо него е нарушение на чл. 444, т. 7 от ГПК. С разпореждане върху молбата частният съдебен изпълнител е отказал да вдигне възбраната. /Жалбите на длъжника Е. З. и на третите лица срещу насочването на изпълнението спрямо апартамента в [населено място] са били оставени без уважение с решение на Софийския градски съд от 19.06.2019 г. по ч. гр. д. № 3832 по описа за 2019 г. Съдът е приел, че апартаментът не е единственото жилище на длъжника, поради което може да бъде предмет на принудително изпълнение./ Дисциплинарният състав е счел, че молбите по делото от 14.09.2016 г. и от 5.10.2018 г. не съдържат адресирано до съдебния изпълнител искане за замяна на обекта на изпълнение, а представляват само и единствено отправено чрез съдебния изпълнител предложение за контакт с взискателя и предложение за споразумение. Срещу имотите не са предприемани действия за периода, докато е текла размяната на молбите и депозирането на становище от страна на взискателя. След като не е имало искане по реда на чл. 443 от ГПК за замяна на обекта на изпълнение, не е било необходимо и произнасяне с изричен акт. Според дисциплинарния състав обаче молбата от 18.10.2018 г. съдържа искане по чл. 443 от ГПК и е следвало съдебният изпълнител да се произнесе с изричен акт, в който да отрази преценката си дали предложеният начин за изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя. Заради неизготвянето на такъв акт на съдебния изпълнител е наложено наказание „порицание“. Дисциплинарният състав е приел, че второто твърдяно нарушение не е извършено, тъй като в нито една от молбите на длъжниците не се съдържа възражение за несъразмерност, за да бъде търсена отговорността на съдебния изпълнител, че не се е произнесъл по такова възражение.

При тези мотиви на обжалваното решение на дисциплинарния състав настоящата инстанция достигна до следните правни изводи по оплакванията в жалбите:

В искането си, по което е образувано дисциплинарното производство, Министърът на правосъдието е индивидуализирал в достатъчна степен твърдяните нарушения, тъй като е посочено изпълнителното дело, по което са допуснати. Ето защо решението на дисциплинарния състав не е недопустимо, както твърди частният съдебен изпълнител. Решението за налагане на дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител Г. Н. обаче е незаконосъобразно. В молбата си от 18.10.2018 г. О. З. като пълномощник на Е. И. З. действително е поискала изпълнението да се насочи само върху недвижимия имот, в който са извършени подобренията и е възразила срещу наложените възбрани върху останалите недвижими имоти. Невярна е констатацията, че липсва изрично произнасяне по молбата с разпореждане по смисъла на чл. 434, ал. 1 от ГПК. Върху самата молба, след края на нейния текст, е постановено разпореждане от помощника на частния съдебен изпълнител Б. К., с което той е отказал да вдигне/заличи/ наложените възбрани върху апартамента и върху дворното място в [населено място]. Това разпореждане се намира на стр. 184 по описа на делото на дисциплинарния състав. Следователно съществува нарочен писмен акт за произнасяне по молбата. В този акт не е било необходимо да се излагат мотиви за преценката по чл. 443 от ГПК, тъй като тази преценка е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, а зависи най-вече от становището на взискателя, който в случая не се е съгласил с предложения от длъжника начин на изпълнение. Освен това актът не изхожда от лицето, на което е наложено дисциплинарното наказание, а от неговия помощник. Ето защо дисциплинарното нарушение, заради което е наложено наказание на частния съдебен изпълнител Г. Н., не е извършено. Затова жалбата на Г. Н. е основателна, поради което решението на дисциплинарния състав в частта, с която е наложено дисциплинарно наказание, следва да бъде отменено и искането на Министъра на правосъдието за налагане на такова наказание трябва да бъде отхвърлено.

Жалбата на Министъра на правосъдието е неоснователна. В решението на дисциплинарния състав правилно е прието, че възражение на длъжника по смисъла на чл. 442а, ал. 2 от ГПК не е отправено до съдебния изпълнител, поради което той не е имал задължение да се произнесе. Освен това следва да се отбележи, че ако такова искане действително е било отправено, липсата на изричен отказ по чл. 442а, ал. 2 от ГПК представлява незначително и формално нарушение без съществени последици. Преценката на съдебния изпълнител за несъразмерност на наложените мерки е за целесъобразност, а не за законосъобразност и не подлежи на обжалване. Ако длъжникът е бил увреден в резултат от явно несъразмерни действия от страна на съдебния изпълнител, той може да се защити посредством предявяване на иск за обезщетение по чл. 441, ал. 2 от ГПК. Ето защо решението на дисциплинарния състав в частта, с която е оставено без уважение искането на Министъра на правосъдието да бъде наложено дисциплинарно наказание заради нарушение на чл. 442а от ГПК трябва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора Министерството на правосъдието дължи на частния съдебен изпълнител 25 лв. разноски по делото за внесената държавна такса.

Камарата на частните съдебни изпълнители в случая не е страна в спора, поради което разноски не и се дължат.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 20.12.2019 г. по дисциплинарно дело № 27 по описа за 2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Р. Б в частта, с която е наложено наказание „порицание“ на частния съдебен изпълнител Г. Ц. Н. за извършено нарушение на чл. 443 от ГПК по изпълнително дело № 20169230400404, изразяващо се в липса на произнасяне по направено от длъжника в молбата от 18.10.2018 г. предложение за замяна на обекта на изпълнение, К. В. Т ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искането на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител Г. Ц. Н. за извършено нарушение на чл. 443 от ГПК по изпълнително дело № 20169230400404, изразяващо се в липса на произнасяне по направено от длъжника в молбата от 18.10.2018 г. предложение за замяна на обекта на изпълнение.

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 20.12.2019 г. по дисциплинарно дело № 27 по описа за 2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Р. Б в обжалваната от Министъра на правосъдието част, с която е оставено без уважение искането за налагане на дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител Г. Ц. Н. за нарушение на чл. 442а, ал. 2 във връзка с чл. 434 от ГПК по изпълнително дело № 20169230400404.

ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати на частния съдебен изпълнител Г. Ц. Н. 25/двадесет и пет/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: