2№ 479/14.12.2020 г.Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на първи декември две хиляди и двадесета година в състав:Председател: В. Р

Членове: З. А

Г. Мзгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 3719 по описа за 2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Обжалвано е определение № 260051/ 07.10.2020 г. по ч. гр. д. № 633/ 2018 г., с което Апелативен съд – гр. Варна е оставил без уважение молба вх. № 1587/ 16.03.2020 г. от Б. М. М. за освобождаване от внасяне на държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Определението се обжалва от Б. М. М. с оплакване за допуснато нарушение на чл. 83, ал. 2 ГПК и необоснованост.

Обжалваният акт е охранителен, а по частната жалба не следва да се очаква писмен отговор от ответника по иска.

Настоящият състав я намира с допустим предмет. Тя е в компетентност на Върховния касационен съд (арг. от чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК). Подадена е от процесуално легитимирана страна -жалбоподател е ищецът и подател на частна жалба срещу друг, невлязъл в сила акт на апелативния съд, преградил развитието на делото, а определението отрича правото на жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 ГПК. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 2 ГПК. Налице са и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост. Частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С молба вх. № 1587/ 16.03.2020 г. по ч. гр. д. № 633/ 2018 г. на Апелативен съд – гр. Варна жалбоподателят е твърдял, че не разполага с достатъчно средства и е поискал на основание чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде освободен от внасяне на държавна такса.

С разпореждане от 20.03.2020 г. докладчикът по ч. гр. д. № 688/ 2018 г....