ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 419

Гр. София, 22.02.2024г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. т. д. № 528 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Р. Д. К. срещу решение № 1209 от 30.11.2022г. по в. гр. д. № 1547/2022г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е отменено решение № 141/19.07.2022г. по гр. д. №1120/2021г. по описа на РС – Карнобат и вместо него е постановено отхвърляне иска на Р. Д. К. против Земеделска производителна кооперация “Нива” за отмяна на решение по т. 1 от дневния ред на общото събрание на член - кооператорите на Земеделска производителна кооперация “Нива”, проведено на 11.09.2021г., с което на основание чл. 7, ал. 1, т. 2 от устава на кооперацията и чл.10, ал. 1, т. 3 от Закон за кооперациите е изключена Р. Д. К. като член-кооператор на Земеделска производителна кооперация “Нива” и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и в противоречие с практиката на ВКС по приложението му. Сочи, че не е нарушила закона или разпоредби от устава на кооперацията, поради което незаконосъобразно е изключена с оспореното решение. Излага, че неправилно ответникът е изплатил сумата на внесения от нея дял, както и че незаконосъобразно последният не е актуализиран, което според касатора води до ограбване на членовете на кооперацията. Изтъква, че е нарушена и процедурата по изключването от кооперацията като се позовава на практика на ВКС досежно необходимото съдържание на поканата за свикване на ОС на кооперацията, когато в дневния ред е включено вземане на решение за изключване на член. По тези доводи моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен.

Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението, тъй като е постановено в противоречие с практиката на ВКС по решение № 139/11.11.2013г. по т. д. № 301/2012г. по описа на ВКС, ТК, I ТО. Сочи, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа, че решението е очевидно неправилно.

Ответникът по касация, Земеделска производителна кооперация “Нива”, оспорва касационната жалба като неоснователна. Сочи, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, защото липсва ясно формулиран правен въпрос, който да е от значение за изхода на конкретното дело. Излага доводи, че не е налице твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. Поддържа, че решението е правилно по подробно изложените към него мотиви. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че ищецът Р. К. е предявила иск с правно основание чл. 58 ЗК за отмяна като незаконосъобразно на решение на общо събрание от 11.09.2021г. на Земеделска производителна кооперация “Нива“, с което на основание чл. 7, ал. 1, т. 2 от устава на кооперацията и чл. 10, ал. 1, т. 3 от Закон за кооперациите е изключена като член-кооператор от Земеделска производителна кооперация “Нива“. Посочил е, че член на кооперацията може да бъде изключен по решение на общото събрание (чл. 15, ал. 3, т. 12 ЗК), когато нарушава закона, устава или решенията на органите - чл. 13, ал. 1 ЗК. Добавил е, че членът на кооперацията се поканва писмено да присъства при вземане на решенията, а според чл. 13, ал. 3 ЗК предложеният за изключване член може да даде писмени или устни обяснения пред общото събрание. Изтъкнал е, че нормативната уредба е преповторена в устава на кооперацията - общото събрание се свиква от управителния съвет с писмена покана, изпратена до всеки или по друг подходящ начин, включително чрез обява в централен ежедневник; в поканата следва да са вписани всички въпроси, които ще бъдат разглеждани на ОС, денят, часът и мястото на провеждането (чл. 13 от устава). Приел е, че съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ответникът по иска по чл. 58 ЗК следва да докаже основанието, на което е изключен кооператорът. Изложил е, че от доказателствата по делото се установява, че към ищеца е била отправена покана с конкретно съдържащи се твърдения за извършени от нея нарушения на закона и устава на Земеделска производителна кооперация „Нива“. Изтъкнал е, че от представените по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът през 2018г. е получила дяловия капитал, с който фигурира като член в книгата на член-кооператорите на Земеделска производителна кооперация “Нива“; че не е спорно между страните, че за стопанската 2021/2022г. е предоставила своите земеделски земи за обработване на друго юридическо лице, а не на Земеделска производителна кооперация “Нива“; че не се твърди и установява да участва с личен труд в Земеделска производителна кооперация “Нива“. Подчертал е, че съгласно чл. 29, ал. 1 от устава на Земеделска производителна кооперация “Нива“ всеки член на кооперацията прави задължително встъпителна и дялова вноска, както и че който не предоставя земя, задължително внася дялова вноска. Добавил е, че К. за 2021/2022г. не е предоставила за стопанисване своята земеделска земя на Земеделска производителна кооперация “Нива“, което е нейно право с оглед разпоредбата на чл. 29, ал. 8 от Устава, но в тази хипотеза тя задължително е следвало да е внесла дялова вноска. Посочил е, че от доказателствата по делото по категоричен и безспорен начин се установява, че от 2018г. К. не участва с дялова вноска в кооперацията, а на по-късен етап не участва и със своя земеделска земя, което представлява нарушение на чл. 13, ал. 1 от Закон за кооперациите, вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 от устава на Земеделска производителна кооперация “Нива“, предвиждащи задължение за член-кооператора да прави определените в устава дялови и други вноски. Изтъкнал е, че съгласно чл. 10, ал. 1 от устава последица от констатираното нарушаване на закона и устава на кооперацията, е изключване на член - кооператора от общото събрание, което е направено с оспореното решение при спазване на предвидения в Закон за кооперациите и устава на Земеделска производителна кооперация “Нива“ ред за това. По тези доводи е счел сезиралия го иск по чл. 58 ЗК за неоснователен, поради което и след отмяна на първоинстанционното решение като неправилно е постановил, че отхвърля иска.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Касаторът Р. Д. К. не е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос. Касационната жалба и инкорпорираното в нея изложение на касационните основания не съдържат ясна и точна формулировка на конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, а единствено е отправено искане до съда да провери правилността на обжалваното решение и съответствието му с цитираната практика на ВКС по решение № 139/11.11.2013г. по т. д. № 301/2012г. по описа на ВКС, ТК, I ТО. Съобразно задължителните указания по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т. д. 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос. Върховният касационен съд не е длъжен да го извежда от изложението към касационната жалба, а може само да го поясни и конкретизира. Липсата на посочен матералноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, съобразно разясненията по задължителния тълкувателен акт, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

Само за пълнота следва да бъде добавено, че с цитираната практика по решение № 139/11.11.2013г. по т. д. № 301/2012г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, е даден отговор на въпроса какво е задължителното съдържание на поканата за свикване на общо събрание на кооперацията, когато в дневния ред е включено предложение за изключване на член, а със сезиралата съда искова молба ищецът Р. К., очертавайки предмета на делото и търсената от съда защита, не е изложила оплаквания, че отправената покана няма задължителното изискуемо съдържание – да посочва конкретните нейни действия или бездействия, които представляват нарушение на задълженията по закон и устав. Напротив, посочила е, че е уведомена с поканата за твърдените нарушения, но е оспорила посочените в поканата нейни действия и бездействия да са противоправни или извършени в нарушение на устава. В този смисъл и цитираната практика на ВКС и въпросът, на който е даден отговор с последната, се явяват неотносими към очертания от ищеца предмет на делото, респективно към правилността на обжалваното въззивно решение. Отделно от изложеното, мотивите на въззивния съд във връзка с отправената до ищеца покана са в унисон с цитираната практика на ВКС, което изключва приложението и на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ТЗ. Искането за допускане на касационно обжалване при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано от касатора.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице като касаторът е аргументирал искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на решението.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация Земеделска производителна кооперация „Нива“. Доказва извършването на разноски в размер на сумата 1 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за представителството пред ВКС, които ще му бъдат присъди с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1209 от 30.11.2022г. по в. гр. д. № 1547/2022г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

ОСЪЖДА Р. Д. К., ЕГН [ЕГН], да заплати на Земеделска производителна кооперация “Нива”, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 500 лв. – разноски пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.