Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

С касационна жалба от страна на пълномощника на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК[ЕИК] е обжалвано решение № 54 от 27.02.2019 г. по в. т.д. № 24 /19 на Апелативен съд-Варна, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на ВОС, по т. д. № 1057/18, в обжалваната от ищцата пред въззивния съд отхвърлителна част, е постановено ново, с което касаторът е осъден да заплати на С. В. И. ЕГН: [ЕГН] сумата от още 30 000 лева към присъдената от първоинстанционния съд сума от 20 000 лева –обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестрата на ищцата - Р. В. Г. при ПТП на 28.02.2014 г., ведно със законната лихва от 05.07.2014 г. до окончателното плащане.

Ответникът по КЖ С. В. И. в писмен отговор от страна на процесуалния й представител, изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на предявения иск е в размер над 20 000 лева, т. е.- над минималния размер по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

С обжалваното решение са приети за доказани съответните релевантни за спора факти относно виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинената смърт на сестрата на ищцата и причинната връзка между последните. Същите са установени с влязла в сила присъда по НОХД №489/15 на ВОС и са задължителни за гражданския съд по смисъла на съдържанието на чл. 300 ГПК. Доказано е, че ГО на виновния водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество.

Активната материално правна легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди от загубата на сестра си следва от задължителните указания на ВКС по тълкуването на закона, дадени в ТР на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело №1/2016 относно обхвата на лицата, които могат да търсят такова обезщетение от смъртта на свой близък. По отношение на размера на обезщетението за претърпените болки и страдания на ищцата от смъртта на нейната сестра са обсъдени и взети в предвид всички обстоятелства и факти специфични за конкретния случай: съдът е приел, че освен близката родствена връзка между починалото лице и ищцата - нейна сестра, е била налице и силна емоционална връзка между двете през целия им съзнателен живот. Това е било обусловено от малката разлика във възрастта им, обстоятелството, че са живеели заедно, а след омъжването им – близко една до друга. Същите са се виждали ежедневно и са отглеждали заедно децата си в атмосфера на разбирателство и взаимопомощ. След внезапната смърт на сестра й ищцата е станала тъжна и апатична. Ето защо, съдът е счел, че доколкото се касае за доказани интензивни душевни страдания на ищцата причинени от смъртта на сестра й, а не просто за формална родствена връзка на сестринство, следва да определи размер на обезщетението в размер на 50 000 лева-общо.

В мотивите на обжалвания съдебен акт са изложени правните съображения на състава, който го е постановил относно това, защо не следва да се прилага разпоредбата на параграф 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ бр. 101/2018 г., с която е въведен лимит до 5 000 лева за обезщетяване на братя и сестри за неимуществени вреди от смъртта на техен роднина. На първо място се сочи, че тази уредба противоречи на правото на ЕС - на чл. 1 пар. 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана в Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета от 16.09.2009 г., относно застраховка ГО, с която са въведени минимални застрахователни суми за неимуществени вреди в случай на телесно увреждане несравнимо по-високи от посочения законов лимит на националното право, посочен по-горе. Съдът се е позовал и на Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12, постановено по преюдициално запитване на национален съд на страна-член на ЕС, според което „чл. 3 параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използване на МПС покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на ГО за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена сума, която да е по-малка от посочените в чл. 1, параграф 2 от В. Д 84/5”-т. е. 350 000 евро“.

По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самата пострадала, съдът е счел същото за неоснователно. Изводът е обоснован с доводите, че наличието на алкохол до 0, 3 промила в кръвта не води до заключението за алкохолно повлияване на загиналата, а липсата на предпазен колан не е в причинна връзка с леталния изход, който според вещите лица би настъпил и при използването на такъв.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят –застраховател сочи като правни въпроси, обуславящи изхода по спора, които обобщено се свеждат до следните две групи такива:

За приложението на пар. 96 ал. 3 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 493а ал. 4 КЗ, относно исковата претенция на сестра на загинало при ПТП лице и какви са предпоставките, за да се приеме, че лице, от кръга на визираните в чл. 493а ал. 4 КЗ е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка, за да търпи значителни морални болки от неговата загуба в продължителен период от време, и какви са критериите за това.

С Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12, постановено по преюдициално запитване на национален съд на страна-член на ЕС, се приема че чл. 3 параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използване на МПС покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на ГО за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена сума, която да е по-малка от посочените в чл. 1, параграф 2 от В. Д 84/5, в каквато насока се е произнесъл и въззивният съд с обжалваното решение.

Налице е и съответствие в отговора, даден с въззивното решение, с този в задължителната практика на ВКС/цит. ТР на ОСНГТК/. В мотивите на същото, на база позоваване на чл. 2, параграф 1, буква „б” от Директива 2012/29/ЕС, като членове на семейството са включени и братята и сестрите на загиналото при ПТП лице - жертва на престъпление.

Наличието на задължителна практика на ВКС и решение на СЕС по въпроса изключват като основание за допускане на касация, уреденото в чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, на която се позовава касаторът/ така т. 4 от ТР1/2010 на ОСГТК по тълк. дело №1/2009 г. на ВКС/.

Вторият обобщено възпроизведен въпрос се явява изцяло фактически, а не правен, доколкото отговорът му ще е в зависимост от конкретните факти по всеки един конкретен спор, с който е сезиран съответния съд. В този смисъл, съотнесен към настоящия спор, същият касае обосноваността на обжалваното решение, но е без значение за критериите за преценка основание за допускане до касация, уредени в чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, на които се позовава касаторът.

От изложеното следва, че жалбоподателят не е обосновал основание за допускане до касация.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 54 от 27.02.2019 г. по в. т.д. № 24 /19 на Апелативен съд-Варна в обжалваната част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.