ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 262

гр. София, 09.12.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: Р. Б

В. Х

разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2807 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

Постъпила е касационна жалба на ищеца Г. Т. срещу въззивно решение на Варненски окръжен съд, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Ф. Ф“ ЕООД искове по чл. 439 ГПК.

При проверка на допустимостта на касационната жалба съдът намери същата за недопустима.

Исковото производство е било образувано пред Варненски районен съд по искове на жалбоподателя и „Парацелз“ ЕООД за установяване, че ищците не дължат на ответника (като правоприемник на „Либра“ ЕАД) вземания по влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, а именно: 7957.32 лв. част от главница по запис на заповед от 29.11.2011 г., 10000 лв. по запис на заповед от 17.01.2012 г., законната лихва от датата на заявлението по чл. 417 ГПК и съдебни разноски 959.15 лв.

От приложените към заповедното производство записи на заповед се установява, че същите са издадени от „Парацелз“ ЕООД в полза на „Либра“ ЕАД и са авалирани от жалбоподателя.

Предмет на исковете по чл. 439 ГПК са оспорените менителнични задължения, произтичащи от двата записа на заповед и авалите. Записът на заповед (оттук и авалът като особена форма на поръчителство за менителнично задължение) представлява абсолютна търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1 ТЗ. Поради това менителничните сделки винаги са търговски, независимо дали страните по тях имат или не търговско качество. Освен това в разглеждания случай страни по основните менителнични правоотношения (издател и поемател) са търговски...