О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 734

Гр.София, 20.02.2024г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, 2-ри състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.2810 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Т. С. срещу решение №.91/13.04.23 по г. д.№.65/23 на ОС Сливен, с което е потвърдено реш.№.12/12.01.23 по г. д.№.793/22 на РС Н. З.

Ответната страна Прокуратурата на РБ не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че е предявен иск с правно основание чл.2 б.“в“ ал.1 т.2 ЗОДОВ вр. чл.52 ЗЗД, основан на твърденията, че ответникът с редица процесуално-следствени действия (невръчване на преписи от постановления, ползване на негодни доказателствени средства и непредоставяне на информация за характера и причините на обвинението) съществено е нарушил правото на ЕС - чл.47 ХОПЕС вр. с чл.6 ЕКЗПЧОС. Основателността на претенцията е предпоставена от установяването на противоправно деяние /съществено нарушаване на права, защитени от чл.7 ХОПЕС/, осъществено от ответника, неимуществени вреди и техния размер, както и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите; доказването на съществуването на тези правнорелевантни факти е изцяло в тежест на ищеца. В случая той не е доказал успешно в условията на пълно и главно доказване противоправността на твърдените деяния, довели до нарушаване на негови защитени от чл.47 ХОПЕС права /нарушаването на правата му в качеството му на обвиняем са все положителни факти, които се отнасят до твърдяното противоправно деяние, но от нито едно от събраните доказателства не се установява съществено нарушаване на гарантирани в чл.55 НК и ХОПЕС права/. На първо място от доказателствата е видно, че до изпращане на делото по компетентност на ОП С. ищецът не е привлечен като обвиняем, не е и задържан, а качеството обвиняем придобива едва след приемането на ДП №. 96/23.03.18 на ОД МВР С. З. от ОП С. /продължило под вх.№. 2197/18 ДП, пор.№.189/18 по описа на ОП С./, като впоследствие /с влязла в сила присъда на 25.02.22/ е признат за виновен; при тези безспорно установени факти доводът, че е привлечен с първото действие, е намерен за неоснователен /такъв извод не може да бъде направен от събраните доказателства, а съществуването на този факт не може да бъде установено от мотивите на представените преписки от прокурорски постановления, вкл. и това на ВКП-от което става ясно, че първото действие по разследването е срещу различно от ищеца лице/. На второ място не се установява и по приключилото наказателно производство с присъда №.5 по нохд №.601/19 на ОС Сливен /в сила от 25.02.22/ да е нарушено правото на справедливо разглеждане на делото, тъй като отново в тази връзка не са ангажирани доказателства; за одобряването на съставения протокол за претърсване и изземване от 23.03.18 се е произнесъл компетентния за това съд по реда на НПК, а е и недопустимо граждански съд да преразглежда допустимостта на доказателства и доказателствени средства, събирани по реда на НПК. Доводите, че правата на ищеца са нарушени, тъй като не са връчени преписи от посочените постановления, не е узнал характера и причините за обвинението, не е разбрал кой орган го разследва, са намерени също за неоснователни, тъй като по делото не са събрани доказателства, които ги подкрепят и от които да може да бъде направен извод, че в нарушение на ХОПЕС вр. чл.55 НПК П.С. не е узнал за какво престъпление е обвинен, какви са причините за образуване на делото, както и кой е разследващият орган. Самият ищец е възразил срещу приемането и прилагане на посочените наказателни производства, в които вероятно е могло да се съдържат документи, от които да се ползва при доказване на тези твърдения. Въпросът за връчване на преписите е разгледан от по-горестоящата прокуратура и тя е приела жалбата му за неоснователна, тъй като такива постановления не са съществували в правния мир на образуваното досъдебно производство. При тези обстоятелства съдът е намерил, че предявеният иск по чл.2 б.“в“ ал.1 т.2 ЗОДОВ е неоснователен – не са налице първите два кумулативни елемента от фактическия състав на разпоредбата, поради което и обсъждането на останалите е излишно /за основателността на иска е необходима кумулативната наличност на всички елементи – т. е. всеки един от тях да е налице/.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря съдържащи се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Отделно от това, доколкото сочи и представя практика /ТР №.7/25.11.10 на Върховния административен съд, Общо събрание на колегиите/, същата представлява такава на Върховния административен съд и не попада във визираната в чл.280 ал.1 т.1 ГПК /задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, практика на Върховния касационен съд/, а твърденията за неучастие на прокурор в производствата не отговарят на обстоятелствата по първоинстанционното и въззивното дело /такъв е участвал/. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва при разглеждане на касационната жалба по същество - едва ако и след като той бъде евентуално допуснат до касационно обжалване по критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10, ОСГТК/. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/09 от 19.02.10/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІV ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.91/13.04.23 по г. д.№.65/23 на ОС Сливен.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: