Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Й. Б., [населено място], срещу определение от 27.10.2011г. по гр. д.№ 7331/2011г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 174 ГПК отм. - за встъпване във въззивното производство в качеството му на трето лице помагач на ответниците.

Жалбоподателят сочи, че определението е незаконосъобразно, тъй като искането е направено в срок и е налице правен интерес за участието му в процеса.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното:

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че искането е направено извън срока по чл. 174 ГПК отм., тъй като делото се разглежда за втори път – след постановяване на отменително решение от ВКС по реда на чл. 218з ГПК отм.. В тази хипотеза въззивният съд е ограничен да разгледа спора, съгласно задължителните указания на касационната инстанция по тълкуване и прилагане на процесуалния и материалния закон.Освен това молителят не е заявен правен интерес от встъпване в процеса в посоченото качество.

Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че не е налице доказан правен интерес за молителя от участието му в процеса по реда на чл. 174 ГПК отм., Встъпването на третото лице в качеството му на помагач на главна страна в процеса е обусловено от наличието на правен интерес. Твърденият от жалбоподателя правен интерес не е доказан от него с приложения нотариален акт № 171/2010г. С последния той е придобил по дарение от родителите си 1/10 ид. ч. от 8 500/20 595 ид. ч. от недвижим имот – целият 20 595 кв. м., находящ се в м.”К. село – Плавателен канал”, [населено място], заедно с приращенията по чл. 92 ЗС. Висящото за ново разглеждане пред въззивния съд дело е образувано по иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК, предявен от Б. Ф. срещу М. Р. за предаване на недвижим имот – апартамент №81, находящ се във вх.”Е”, ет. 6, жилищен блок №7, в Ж.”Български художник” – София, построен върху парцел V, кв. 133-Д, м.”К. село – Плавателен канал”. Само доказателствата за придобиване на идеална част от дворното място, в което е изградена жилищна сграда, не обосновава извод за наличие на правен интерес за приобретателя да бъде обвързан от решението по иск за апартамент в същата, предявен на основание чл. 38а ЗЖСК. Не е установено, какви права на третото лице ще се засегнат от решението по спора. За да помага с оглед благоприятен изход на спора за подпомаганата страна, третото лице следва да действа в защита на свой интерес, какъвто в случая не е установен. Позоваването от жалбоподателя на хипотезата на чл. 121, ал. 2, пр. 1 ГПК отм. е неоснователно и недоказано, тъй като от обсъдения нотариален акт не се установява прехвърляне на спорното право по време на процеса. С оглед изложеното частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Н. Й. Б., [населено място], срещу определение от 27.10.2011г. по гр. д.№ 7331/2011г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 174 ГПК отм..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: