О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 321

София 29.05.2012 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело №131/2012г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№10124/04.08.2011г. на С. В. С. и Д. С. Г., [населено място],чрез пълномощника им адвокат К., срещу въззивно решение №60 от 11.07.2011г. по гр. д. № 848/2011г. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е уважен предявеният срещу тях иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване, че държавата, представлявана от МРРБ и от И. към МЗП, е собственик на недвижим имот УПИ *,кв.*,гр.П.. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за това, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Като е уважил иска с правно основание чл. 124 ГПК, позовавайки се на чл. 2, ал. 2, т. 4 ЗДС и игнорирайки съдебната практика на ВКС и конституционната практика, въззивният съд е постановил незаконосъобразен акт.Не е съобразено изискването на чл. 140 КРБ относно правото на собственост на общините, както и разпоредбите на §6 и §7 ЗМСМА относно това, кои обекти държавна собственост стават общинска собственост, кои обекти са с местно значение и кои – с национално значение като държавно мероприятие.Твърди се противоречие в този смисъл с Р. №11/2011г. решение №400/12.05.2010г., ВКС, І г. о. и решение №1147/11.12.2008г., ВКС, І г. о., в които е прието, че хипотезата на §7, т. 6 ПЗР ЗМСМА...