О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 793

ГР. С., 13.06.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.06.14 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №2546/14 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на ГПК „Н.”, [населено място] срещу въззивното решение на Пернишки окръжен съд /ОС/ по гр. д. №745/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер от 14 711 лв. предявеният от [община] срещу касатора иск по чл. 93 ЗС за обезщетение за наемоподобен доход, реализиран от павилион, собственост на кооперацията, поставен в недвижим имот – УПИ, частна общинска собственост.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежак що на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. Поставя материалноправния въпрос: каква е правната квалификация на иска за обезщетение за наемоподобен доход, по чл. 93 ЗС или по чл. 59 ЗЗД и коя е приложимата правна норма в отношенията между страните. Намира, че въпросът е от значение за допустимостта на въззивното решение, за която ВКС следи и служебно – опр. по т. д. №856/10 г. на първо т. о.

Въпросът за правната квалификация е от значение за прилагането на материалния закон – осн. по чл. 281, т. 3 ГПК, а не за допустимостта на решението / р. по т. д. №516/09 г. на второ т. о. на ВКС/ Освен това в случая този въпрос е разрешен в съответствие...