ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 370гр. София, 19.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от Васил Христакиев Касационно търговско дело № 1240 по описа за 2023 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника - Държавата, представлявана от министъра на туризма, срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ищецът ЕТ „Мистрал - Г. Г.“ оспорва жалбата.

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

По жалба на ответника въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по отношение на уважените изцяло, съответно частично, искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на наемна цена, платена по сключен между страните договор за наем на морски плаж.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с нормите по § 23 ЗИДЗЗ (ДВ, бр. 44/2020 г.) е уреден едностранен отказ на държавата от съответна част от концесионните или наемните възнаграждения, дължими се по действащи към този момент договори за концесия или наем на морски плажове, при което намаляването на възнаграждението като последица настъпва по силата на закона, без да е обусловено от издаването на заповедта по § 23, ал. 3 или от сключването на споразумението по § 23, ал. 4, които имат само установително значение относно предпоставките за намаляване. Приел е по-нататък, че наличието на отказ от право изключва тезата за обратно действие на нормите на § 23, доколкото отказът от право предпоставя последното да е вече валидно възникнало. С това е обосновал извода, че в случаите на вече извършено плащане на наемната цена едностранният отказ води до погасяване на съответната част на възникналите към този момент вземания на държавата, оттук и съответната на отказа част...