О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 380

ГР. С., 05.06.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 2.06.14 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. ч. гр. д. №3186/14 г., намира следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Д. срещу въззивното определение на Апелативен съд С. /АС/ по ч. гр. д. №645/14 г., с което, след отмяна на първоинстанционното, е осъден да заплати на Надежда Й. разноски от 1120 лв. за прекратеното поради оттегляне на заведения от последната иск по чл. 69 СК съдебно производство. Прието е, че ответникът по иска – сега касатор, макар да е признал иска, е дал повод за завеждането му. Припознал е роденото през 2010 г. дете, чийто произход се търси по исков ред, едва в хода на процеса. Затова по арг. за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът следва да понесе разноските по делото, като санкция за неоснователно предизвикания правен спор..

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Намира, че въпросът – дължи ли ответникът разноски при прекратяване на делото, след като в чл. 78, ал. 4 от ГПК изрично е предвидено, че тогава има право на разноски – е решен от въззивния съд в противоречие с опр. по гр. д. №102/12 г. на второ г. о. на ВКС и опр. №438/09 г. на ВКС,ТК.

Двете определения са по приложението на чл. 78, ал....