О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 699

ГР. С., 29.05.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.05.14 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №2007/14 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. В. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр. д. №2758/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от К. Т. срещу касатора иск по чл. 240 от ЗЗД за сумата от 39 000 лв., получена от ответника по договор за заем, ведно с мораторната и законна лихва.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. Не е обосновал обаче общото и допълнителните основания за допускане на обжалването в посочените две хипотези, според указаното в ТР №1/19.02.10 г. Не поставя ясно и точно правен въпрос от предмета на спора, който да е решен в противоречие с посочената практика на ВКС по ГПК, отм. която е в обхвата на осн. по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК/, нито обосновава значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Намира, че решението на АС София е неправилно, постановено е в противоречие на материалния закон – ЗЗД и в нарушение на процесуалните правила по ГПК. Тези касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК са различни от основанията...