Р Е Ш Е Н И Е

№ 245

гр.София, 16.11.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 2278 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от касатора Ю. Ю. Р., действащ чрез своята майка и законен представител Н. Николаева Николова, с която се иска допълване на решение №140/01.08.200018г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, I т. о. като ответникът бъде осъден да заплати присъденото обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 22.07.2014г.

Ответникът по молбата ЗК“Уника“АД оспорва допустимостта и основателността на молбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, намира, че молбата за допълване е процесуално допустима – подадена в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

На допълване по реда на чл. 250 ГПК подлежи решение, с което съдът не се е произнесъл по всички искания на страните. В случая се твърди, че с исковата молба е поискано присъждане на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на подаване на същата. Видно от диспозитива на касационното решение, а и както сам молителят излага в молбата, решаващият състав е присъдил законната лихва върху главницата от 36 463, 60лв. от датата на представяне на доказателства за дерегистрация на автомобила до окончателното изплащане на главницата. В мотивите подборно са обективирани съображенията на ВКС с оглед изричното правило на чл. 193, ал. 3 КЗ отм. и...