Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Н. ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя П. Н. по административно дело № 2113 / 2022 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на ръководителя на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България-С. М. 2014-2020г. срещу решение № 3 от 06.01.2022 г. по адм. д. № 270/2021 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отменено решение за налагане на финансова корекция №РД-02-14-665/23.07.2021г. на ръководителя на УО по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България-С. М. 2014-2020г.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Процесуалният представител на ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата, представя писмен отговор и писмена защита, претендира разноски по делото.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

В административния акт е прието, че съгласно т. 5 на сключения Договор № 72/19.01.2018 г. срокът за изпълнение е 90 дни. Съгласно чл. 34.1 от Специалните условия на договора - времето за завършване на строителните работи (включително издаване на разрешение за ползване) е 90 дни от датата на подписване на договора, но не по-късно от 30.08.2018 г.

Във връзка с изпълнението на Договор № 72/19.01.2018 г. се установи, че строителството по договора е било спирано няколко пъти, както следва:

1) Спиране на строителството с Акт обр. 10 от 29.01.208 г. на основание настъпване на неблагоприятни метеорологични условия; възобновяване с Акт обр. 11 от 15.03.2018 г.; период на спиране: 46 календарни дни;

2) Спиране на строителството с Акт обр. 10 от 23.05.2018 г. във връзка с демонтаж на защитни щитове и стенописите на северната стена и установена повишена влажност на зида с неясен произход. Посочено е, че се налага спирането на консервационно-реставрационни дейности и СМР с цел изясняване на причината за появилата се влага; възобновяване с Акт обр. 11 от 14.06.2018 г.; период на спиране: 23 календарни дни:

Строителството е започнало с издаването на Протокол № 2 от 23.01.2018 г. за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж. Съгласно разпоредбите на сключения договор и документацията по поръчката изпълнението на договора приключва с издаване на разрешение /за ползване Разрешение за ползване на обекта № СТ-05-1256 е издадено на 24.10.2018 г. Следователно, вместо за 90 дни, строителството (включително издаване на разрешение за ползване) е било извършено за тройно по-дълъг срок - 274 дни, като по този начин не са спазени условията на договора, както и публикуваните изисквания времето за завършване на строителните работи (включително издаване на разрешение за ползване) да е не по-късно от 30.08.2018 г. Строителството (включително издаване на разрешение за ползване) безспорно не е изпълнено в заложения срок, като за установения срок за забава не са начислени предвидените в договора неустойки.

По отношение на първото спиране на строителството следва да се има предвид, че дори да се приеме, че по време на строителството са били налице периоди с неблагоприятни метеорологични условия, към датата на сключване на договора изпълнителят е бил наясно с риска от възникване на неблагоприятни атмосферни условия през зимния период, които биха затруднили изпълнението на дейностите по поръчката. Прието е, че неблагоприятните атмосферни условия през зимния период не могат да се приемат за непредвидени за страните по договора и не следва да се възприемат като обективни причини налагащи удължаване на срока на договора в случая се констатира забавяне на срока на изпълнение на договора (90 дни от датата на подписване на договора, но не по-късно от 30.08.2018 г.) дори и да се приеме, че същият не тече по време на временното преустановяване за общо 69 дни.

Както в Специалните условия на сключения Договор № 72/19.01.2018 г., така и в документацията по поръчката изрично е посочено, че времето за завършване на строителните работи включва издаването на разрешение за ползване. В документацията на обществената поръчка е заложен краен срок за изпълнение 30.08.2018 г. Спрямо същото условие се формира потенциален кръг заинтересовани от участие лица. Неизпълнението на това изискване представлява основание за отстраняване. Видно от датата на издаденото разрешение за ползване на обекта, същото е издадено 55 дни след крайната дата 30.08.2018 г.

Прието е, че нарушението се изразява в незаконосъобразно удължаване срока за изпълнение на дейностите, като по този начин е допуснато незаконосъобразно изменение на сключения договор в частта за срока. В случаите, когато изменението на договора засяга елемент на договора, който е бил посочен в обявлението/документацията за възлагане на обществената поръчка, то тогава този елемент е съществен елемент по възлагането на обществената поръчка. Изменението на договора чрез неправомерно удължаване на неговия срок засяга обема на договора за обществена поръчка, води до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници в процедурата.

За да отмени оспорения акт съдът е приел, че срокът за изпълнение на строителните работи е удължен, но в следствие на съставени актове обр.10 от Наредба №3/2003г. и представлява обстоятелство, което настъпва автоматично с проявлението на предвидените предпоставки, като не зависи от волята на страните. При наличие на спиране, актувано по съответния начин, срокът за изпълнение се удължава, и то за период, зависещ от фактори, стоящи извън волята и възможностите на договарящите. Крайният момент на този период е съставянето на акт обр.11, който преустановява обективната невъзможност за изпълнение. Удължаването на срока във визираната хипотеза е последица, която изключва квалифицирането й като изменение на договора. дори и да е налице удължаване на срока на изпълнение, единствено при съгласие за това, обективирано в писмен акт между страните, е годно да породи визираното в т.23 изменение като юридически факт. А в случая е налице неточно изпълнение на договора в срок че за да се говори за изменение на договора страните след подписването му и по време на неговото действие следва да са постигнали съгласие за изменение на някоя негова клауза /в случая срока/, а при неточно изпълнение – следва да има отклонение от вече уговорените клаузи във времето. договорът предвижда заплащане на неустойка при закъснение на изпълнение на задачите /чл.36/.

Решението е правилно.

Както е приел УО с първия акт обр.10 за спиране на строителството поради неблагоприятни метеорологични условия период на спиране: 46 календарни дни, а с втория акт обр.10 за спиране на строителството във връзка с демонтаж на защитни щитове и стенописите на северната стена и установена повишена влажност на зида с неясен произход периодът на спиране: 23 календарни дни, временното преустановяване е общо за 69 дни. По същество УО не оспорва причините за спиране на строителството неблагоприятни метеорологични условия и демонтаж на защитни щитове и стенописите на северната стена и установена повишена влажност на зида с неясен произход, а и във връзка с възраженията си бенефициерът е представил справка от НИМХ от 17.07.2018 г., която УО не е коментирал. Потенциалните участници в процедурата също имат предвид, че при неблагоприятни атмосферни условия строителството може да се спре и през този период срокът за изпълнение не тече.

От друга страна при второто спиране строителството е възобновено с Акт обр. 11 от 14.06.2018 г. и разрешение за ползване е издадено на 24.10.2018 г.

Съгласно специалните условия на договора - времето за завършване на строителните работи (включително издаване на разрешение за ползване) е 90 дни от датата на подписване на договора, но не по-късно от 30.08.2018 г. В случая строителството е възобновено на 14.06.2018 г. и няма данни кога е издаден акт обр.15, във връзка със заложената в договора дата 30.08.2018 г. Действително срокът за изпълнение на договора е предвиден включително до издаването на разрешение за ползуване, но с предаването на строителните работи с акт обр. 15 строителят е изпълнил задълженията си, а датата на издаване на разрешение за ползуване зависи от други държавни институции, поради което за периода след издаване на акт 15 до издаване на акт 16 не може да се установи вина на изпълнителя. В случая УО не е установил и посочил на коя дата е издаден акт обр.15, който явно не се различава съществено от заложения срок във договора 30.08.2018 г., макар да е бил срок за издаване на разрешение за ползуване. УО не е изследвал по какви причини е продължило строителството след 30.08.2018 г. и кога е издаден акт обр. 15, за да се приеме, че съществено е удължен срока за изпълнение на строителството. С оглед на това не е доказано твърдяното извършено нарушение по съществено удължаване на срока за изпълнение на строителството и неизпълнение - съществена забава в строителството по вина на изпълнителя като основание за наличие на нарушение съществено изменение на договора и за определяне на финансова корекция.

С оглед на това обжалваното съдебно решение като правилно следва да се остави в сила. Не са налице касационни основания за отмяната му. На ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски по делото в размер на 2009 лв. адвокатско възнаграждение, за изплащането на което са представени писмени доказателства.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3 от 06.01.2022 г. по адм. д. № 270/2021 г. на Административен съд Кюстендил.

Осъжда Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на О. Р. разноски по делото в размер на 2009 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА