О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 876

гр.София, 13.11.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2814/ 2018 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно решение на Русенски окръжен съд № 313 от 06.07.2017 г. по гр. д.№ 257/ 2017 г., допълнено с решение № 395/ 05.10.2017 г. по същото дело, е потвърдено решение на Русенски районен съд по гр. д.№ 7322/ 2015 г. и по този начин П. к. „Н. – К.”, [населено място], [община] могили, е осъдена да заплати на [фирма], [населено място], [община], 3 648 лв – обезщетение за имуществени вреди – унищожаване на 18, 400 дка рапица, причинено от [фирма] на 05.10.2015 г. при извършено въздушно пръскане с тотален хербицид, със законната лихва върху тази сума от 05.10.2015 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 24 331, 87 лв искът е отхвърлен. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника П. к.„Н. – К.” – Е. М. А., в качеството му на [фирма].

Касационна жалба срещу въззивното решение са подали П. к. „Н. – К.” и Е. М. А., в качеството му на [фирма]. Искането си за допускане на касационно обжалване на това решение жалбоподателите обосновават с твърдения за неговата недопустимост, поради произнасяне по факти, които не са посочени в исковата молба. Освен това повдигат материалноправните въпроси „Приложим ли е Законът за защита на растенията при обработка с препарат за растителна защита на почва – площ, в която няма растения?”;...