О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 617

Гр. София, 13.11.2018 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 07.11.2018 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

ч. т.д. № 2358/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от ЕНТЕРКОЛ ЕООД [населено място], чрез управителя му М. С. Т., против определение № 1678/30.05.2018 г., постановено по ч. т.д. № 2511/2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав. С определението съдът е потвърдил определение на Софийския градски съд от 16.03.2018 г., с което е оставено без уважение искането на ЕНТЕРКОЛ ЕООД за прекратяване на производството по делото, поради неподведомственост на спора, на основание чл. 15 ал. 2 ГПК вр. чл. 621 ТЗ, и в частта за оставяне без уважение на отвода за липса на подсъдност, на основание чл. 121 ГПК вр. чл. 621 ГПК; както и е оставил без разглеждане частната жалба в частта срещу същото определение на СГС, с което е оставено без уважение искането на ЕНТЕРКОЛ ЕООД за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Частната жалба срещу първата част от въззивното определение е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Изрично в ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д.№ 1/2013 г., т. 9, б.В са дадени задължителни указания, че определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274 ал. 3 т. 1 и...