Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Г. ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА АНДР. П. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 2180 / 2022 г.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ срещу Решение № 258/21.12.2021г. по адм. дело № 381 по описа на Административен съд Сливен за 2021год.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Счита, че съдът правилно установил, че одобрената инвестиция „Фотоволтаичен парк за собствени нужди“ е одобрена в несъответствие с изискванията на Регламент №702/2014г., но неправилно тълкувал разпоредбата на чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ като приел, че законодателят е имал предвид, че нарушението следва да е допуснато от бенефициера. Сочи, че основният спорен момент по делото е дали допуснатата грешка при одобрението на проекта за фотоволтаичен парк е била очевидна за бенефициера. Заявяването на този разход като част от инвестиционното намерение и включването му в заявката за плащане било незаконосъобразно действие на бенефициера, което пряко противоречало на условията за допустимост, посочени в чл.32, ал.1 от Наредба №20 от 27.10.2015г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г./Наредбата/. Иска се отмяна на решението на Административен съд – Сливен и присъждане на направените по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираните за присъждане такива от ответната страна.

Ответната по касационната жалба страна намира същата за неоснователна и необоснована. В писмен отговор и в писмена молба излага подробни доводи в тази насока. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура формулира становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи по същество.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „СПВ Инвест“ООД, гр.Сливен срещу Решение № 03-РД/ 3556 от 16.10.2020 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ – София, с което, на основание чл. 32, ал. 1 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, на дружеството е наложена финансова корекция в размер 110 013,75 лв. на

С оспореното пред настоящата инстанция решение, съставът на Административен съд - Сливен е отменил оспореното решене. Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати на „СПВ Инвест“ ООД сума в размер на 1770,81 лв., представляваща направени по делото разноски.

За да постанови решението си, съдът е приел за установено, че между ДФ „Земеделие“ и "СПВ Инвест" ООД е бил сключен Договор № 28/04/2/0/00411 от 28.10.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Установил, че съгласно договора и одобрения бизнес план, по проекта е било предвидено изграждането на покривна фотоволтаична електрическа централа за собствени нужди на предприятието. Общо одобрената за изплащане финансова помощ по договора сума е 1 126 805, 05 лева, от който за подобект "Фотоволтаичен парк за собствени нужди" е одобрена субсидия в размер на 110 013,75 лв., като цялата одобрена сума е била платена на 21.12.2018 г., съгласно Решение за изплащане на финансова помощ Изх. № 01-2600/81 от 08.01.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ. Съдът е отбелязал, че преди да бъде процедирано плащането по мярката, на "СПВ Инвест" ООД е била извършена проверка на място от служители на ДФЗ в периода 07.11.2018 г. до 14.11.2018 г., като е бил изготвен контролен лист и доклад, в който е изведено заключение, че инвестициите, включени в проекта, попадат в поне един от определените в националното законодателство производствени сектори, свързани с преработката/маркетинга на селскостопански продукти/суровини, не е установено в проекта да са включени недопустими за подпомагане дейности, спазени са изискванията на чл. 26 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. за инвестиции в производство на енергия от възобновяеми енергийни източници, ползвателят отговаря на критериите за допустимост и на условията за финансиране.

Установил още, че след извършен вътрешен одит, след плащането на финансовата помощ е било констатирано, че е извършено неправомерно одобрение и договаряне на актив от проектното предложение на бенефициента "СПВ Инвест" ООД. С П. И. № 01-2600/3581 от 07.08.2020 г. по описа на ДФЗ, дружеството е било уведомено, че са констатирани нарушения, както и че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, е открито производство по налагане на финансова корекция в размер на 110 013, 75 лева.

Процесното решение № 03-РД/3556 от 16.10.2020 г., с което на дружеството е наложена финансова корекция в размер на 110 013, 75 лева е било издадено на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 3 от Наредбата, чл. 70, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 72, ал. 1, чл. 73, ал. 1 и 4, ал. 3 от ДР от ЗУСЕСИФ, като административния орган приел, че заявлението за подпомагане включвало преработка на продукти от приложение № I от ДФЕС в продукти извън приложение № I от ДФЕС, поради което предоставената помощ за изграждане на "Фотоволтаичен парк за собствени нужди" противоречи на условията за допустимост, посочени в чл. 44, т. 4 от Регламент (ЕС) № 702/2014, а неправомерно одобреният разход представлява нарушаване на правилата за държавната помощ по смисъла на чл. 107 от ДФЕС.

Съдът е приел, че съгласно чл. 44, т. 4 от Регламент (ЕС) № 702/2014, инвестициите, свързани с производството на биогориво или електроенергия от възобновяеми източници, не са допустими за подпомагане, но за да е законосъобразна наложената финансова корекция е нужно да са налице предпоставките, предвидени в чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, а именно - дължимост на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция. Съдът преценил, че с оглед посоченото от административния орган в процесния акт основание по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, в случая е следвало да е налице нарушаване от страна по ползвателя на помощта на правилата за държавната помощ по смисъла на чл. 107 от ДФЕС, а последното е обективно невъзможно, с оглед факта, че одобряването на финансовата помощ – правомерно или не, е изцяло и единствено в правомощията на административния орган.

При така формулираните изводи, е преценено, че при постановяване на оспорения пред съда акт с № 03-РД/ 3556 от 16.10.2020 г. са допуснати нарушения на приложимите материално правни норми, което води до неговата незаконосъобразност.

Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу неблагоприятен за него съдебен акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима.

По същество е неоснователна по следните съображения:

Установената по делото фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на съдебното дирене пред първоинстанционният съд доказателства.

Страните не оспорват обстоятелството, че с инвестициите, включени в заявлението за подпомагане на дружеството, е предвидено производство на сладолед чрез преработка на суровини, доставени от регистриран земеделски стопанин. Не е спорно и обстоятелството, че одобрената финансова помощ, в частта за изграждане на "Фотоволтаичен парк за собствени нужди", е одобрена в несъответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 702/2014, към които препраща чл. 32, ал. 1 от приложимата в настоящия случай Наредба № 20 от 27.10.2015 г.

Съгласно разпоредбата на чл.44 , т.4 от Регламент (ЕС) № 702/2014, инвестициите, свързани с производство на биогориво или електроенергия от възобновяеми източници не са допустими за помощ и независимо, че са били заявени като съпътстваща инвестиция, т. е. изграждането на фотоволтаичен парк е определено като недопустимо за подпомагане. Следва да бъде съобразено обаче, че съгласно разпоредбата на чл. 7, 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, към който изрично препраща Наредба № 20 от 27.10.2015 г. - задължението за възстановяване, в случай на извършване на неправомерно плащане, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. Иначе казано, при кумулативното наличие на тези две предпоставки – грешка на компетентния орган и липса на очевидна за получателя на сумата грешка, не се дължи възстановяване на вече платените суми, респективно наложената финансова корекция е незаконосъобразна. Правилно е съобразено от съда, че спорната субсидия за фотоволтаичния парк е била одобрена от административния орган след преглед и анализ на изискуемите към заявлението за подпомагане документи, а преди плащането на финансовата помощ по мярката, е била извършена и проверка на място от служители на ДФЗ, при която не са установени нарушения. Дружеството е било уведомено с П. И. № 01-282-6500/738 от 11.12.2018 г. от ДФЗ, че не е установено в проекта да са включени недопустими за подпомагане дейности, отговаря на критериите за допустимост, както и на условията за финансиране.

При така установеното от фактическа страна, настоящата съдебна инстанция споделя изцяло формулирания в оспорения съдебен акт извод, че е налице грешка от страна на административния орган по смисъла на горецитираната разпоредба, която е установена едва след извършеното плащане на помощта. Допустимостта на проекта се следи и проверява от административния орган, а не от кандидата, търсещ финансиране по програмата. При кандидатстването пред РА, следва да се подадат всички изискуеми документи, съобразени не само с разписаните такива в приложимата наредба, но и изискани от компетентните длъжностни лица за изясняване на спорни или неизяснени в цялост, имащи значение за правилното и обосновано произнасяне обстоятелства. След тяхната цялостна проверка и съобразяване на приложимите общностни и национални правила и нормативи, се предприемат действия по одобряване на предложението и неговото финансиране в последствие.

Не може да се приеме за обосновано твърдението на касационния жалбоподател, че констатираната след одобряване и изплащане на сумите по конкретния договор грешка, е била очевидна за бенефициера. При изготвяне на необходимата за кандидатстване за финансиране документация, както правилно е установил и контролния орган, е използван капацитета на външен консултант, чиято работа е била проверена от компетентните да сторят това служители преди одобряване на проекта. В хода на осъществените в последствие и след изграждане на обекта проверки не са установени каквито и да е нарушения, до него са достигнали констатациите на административния орган, че в проекта му не са открити нередности и не са включени недопустими за подпомагане дейности. Това е дало основание на бенифициера, след приключването им, в дадения с нарочната наредба срок, да предприеме действия по изискване на заплащането /възстановяване на средства/ на направената в съответствие с одобрения му проект инвестиция.

При така установеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че не е налице посоченото от административния орган основание за налагане на финансова корекция. Липсата на нарушаване от страна по ползвателя на помощта на правилата за държавната помощ по смисъла на чл. 107 от ДФЕС прави решението за налагане на финансова корекция необосновано. Одобряването на финансовата помощ безспорно е изцяло е в правомощията на административния орган, поради което в случая нарушение на приложимите национални и европейски правни норми е извършил само той.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че дружеството е извършило нарушение, включвайки изграждането на фотоволтаичния парк в проекта си. В полза на „СПВ Инвест“ ООД , на основание чл. 47, ал. 1, т. 3 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г., е било издадено Решение за изплащане на финансовата помощ, поради което административният орган вече се е произнесъл по размера на допустимите разходи, след като е извършил анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрената и реално извършената инвестиция. От изложеното следва, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, за дължимост на възстановяване на безвъзмездна финансова помощ.

При липсата на допуснати нарушения на императивни норми, имащи отношение към извършената инвестиция, поведението на дружеството и получената безвъзмездна финансова помощ и при съобразяването й с приложимите материално правни разпоредби, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на постановеното решение за налагане на финансова корекция в размер равен на изплатената субсидия за подобект "Фотоволтаичен парк за собствени нужди".

Както по – горе беше описано, съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 7, 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията задължението за възстановяване, в случай на извършване на неправомерно плащане, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. Тази разпоредба действително ограничава възможността на разплащателната агенция да иска възстановяване на неправомерно плащане, както се твърди в жалбата, но това ограничение е основано на установена по безспорен начин нередност, допусната от органа, одобрил неотговарящия на изискванията проект, извършил последващи проверки, при които не са установени каквито и да е нарушения и е изплатил изцяло одобрената от самия него инвестиция. Чрез въвеждане на това ограничение за търсене на неправомерно одобрени и изплатени суми, се гарантира защитата на интереса на бенефициерите, които не следва да носят отговорност за допуснати от оправомощените да се разпореждат със средствата от отделните програми за финансиране органи на държавите членки. В случая не е установено укоримо по смисъла на закона и приложимия Регламент поведение на дружеството - адресат на оспорения пред съда акт, което да даде възможност за търсене от него на неправомерно изплатените суми. Неглежирането на задълженията за предварителна проверка, текущ и последващ контрол върху разходването на европейските финансови средства по отделните програми, или неволното допускане на грешки при тяхното отпускане и изплащане от компетентните органи, не може винаги и без ограничения да се постави в ущърб на добросъвестните ползватели на тази помощ. Именно в този смисъл е разписаната в приложимия регламент разпоредба.

Не са налице твърдените в жалбата касационни основания по смисъла на чл. 209 т.3 от АПК, поради което оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение следва да се остави в сила.

С оглед изхода на производството искането за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Следва да се уважи искането на ответната по касационната жалба страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предложение първо АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 258/21.12.2021г. по адм. дело № 381 по описа на Административен съд Сливен за 2021год.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „СПВ Инвест“ ООД, гр.Сливен с [ЕИК] сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. А. п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ