ПРОЦЕДУРА1. Делото е образувано по жалби срещу Русия, подадени до Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на различните дати, посочени в приложената таблица.

2. Руското правителство („правителството“) е представлявано първоначално от г-н Г. Матюшкин, представител на Руската федерация пред Европейския съд по правата на човека, а след това от неговия наследник на тази длъжност, г-н М. Галперин.

3. Жалбите са съобщени на руското правителство („правителството“).

ФАКТИТЕ4. Списъкът на жалбоподателите и съответните подробности относно жалбите са посочени в приложената таблица.

5. Жалбоподателите се оплакват, че са несправедливо осъдени за престъпления, свързани с наркотици, след провокация от страна на държавни агенти. По жалба № 48523/15 жалбоподателят повдига и други оплаквания съгласно разпоредбите на Конвенцията. По отношение на жалба № 3436/15, на 31 октомври 2013 г. Левокумският районен съд на Ставрополския край признава жалбоподателя за виновен по три обвинения за опит за продажба на наркотици, „извършени със същото намерение“ на 10 и 17 май и 19 юни 2013 г., както и го обявява за виновен в незаконно придобиване и съхранение без намерение за продажба на голямо количество наркотици, иззети от него на 19 юни 2013 г. Жалбоподателят е осъден на десет години и един месец лишаване от свобода. Присъдата и наказанието са потвърдени на въззивна инстанция от Ставрополския окръжен съд на 23 януари 2014 г. През май 2015 г. заместник-прокурорът на Ставрополския край моли Президиума на Окръжния съд да измени присъдата, като изключи епизодите от 17 май и 19 юни 2013 г. „с оглед липсата на престъпно поведение [в действията на жалбоподателя]“ и да потвърди присъдата по отношение на епизода от 10 май 2013 г. Заместник-прокурорът твърди, по-специално, че „оперативният експеримент“, в хода на който жалбоподателят е продал наркотици на 10 май 2013 г., е бил надлежно разрешен от изпълняващия длъжността началник на районното полицейско управление и...