Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Е. М. Членове: МИЛЕНА ЗЛАТКО. Л. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията Б. Л. по административно дело № 2184 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Лиона“ ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 7375 от 08.12.2021г. по адм. дело № 6662/2020г. по описа на Административен съд – София град.
Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Намира, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните услуги без да са налице обективни данни, че доставките са белязани с измама. Намира, че съдът не е съобразил констатациите на експерта по проведенета ССчЕ. Подчертава, че между страните не са съставяни приемо - предавателни протоколи, тъй като съгласно сключените договори получените плащания са авансови. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.
Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция „ОДОП“- София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско хвъзнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството пред Административен съд – София град е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-22220219000992-091-001 от 15.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 640 от 21.04.2020 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София.
За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел, че събраните доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки по фактурите, издадени от „Р. С. ЕООД, „Булмоторс БГ“ ЕООД и „Б. К. 2017“ ЕООД, с предмет – „авансово плащане по договор за покупко - продажба на имот“, „по договор за проучване на недвижим имот“ и „по предварителен договор“.
След анализ на събраните доказателства и заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, решаващият състав е приел, че представените предварителни договори, договор за проучване на недвижим имот и банкови извлечения за осъществени авансови плащания не установяват релевантните факти на възникнали в последствие данъчни събития по смисъла на чл.9 ЗДДС, поради което законосъобразно органите по приходите са отказали на ревизирания признаване на право на приспадане на данъчен кредит.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Трайно е разбирането на СЕС, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - решение от 13 декември 1989 г., G. H. C-342/87, решение от 19 септември 2000 г. Schmeink Cofreth AG Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела № С-80/11 и С-142/11.
Формалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит са многократно дефинирани от СЕС, който за пореден път в Решението от 15 Септември 2016 г. по дело С-516/14 на СЕС /т. 41 и сл./ припомня, че "от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. W №siewicz, C-280/10, EU:C:2012:107, т. 41 и от 22 октомври 2015 г., те, PPUH Stehcemp, C-277/14). Наред с това подчертава, че принципът на неутралитет на ДДС налага да се допусне приспадането дори и при неизпълнението на някои от формалните изисквания, стига да са изпълнени материалноправните предпоставки, но когато данъчната администрация безспорно разполага с цялата необходима й информация, за да установи последните.
В случая между страните не са спорни формалните, а материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури за авансови плащания, спрямо които следва да се съобрази Решението по дело BUPA Hospitals и G. D., C- 419/02. С него СЕО посочва, че разпоредба на чл. 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност представлява отклонение от правилото на чл. 63 и като такова трябва да се тълкува стеснително. В т. 48 се уточнява, че за да бъде ДДС изискуем, преди още стоките или услугите да са били доставени, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане /така и Решение от 3 май 2012 г. по дело Lebara, C- 520/10, т. 26). При условие, че са осъществени авансови плащания за все още неопределени точно доставки, СЕО сочи, че те не подлежат на облагане с ДДС - т. 31 от Решение по дело M. R., C - 270/09. В
Националната норма на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС предвижда, че когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. Нейният логически анализ сочи, че плащането не представлява данъчно събитие, но ЗДДС регламентира изискуемост на данъка, респ. възможност за приспадане на данъчен кредит при наличие на плащане, но само ако са налице достатъчно доказателства, които да сочат, че след това плащане е налице и реална доставка. В този смисъл са и разясненията на СЕС, дадени с Решението по дело C-107/13 ("Фирин"), според което чл. 65, чл. 90, параграф 1, чл. 168, буква а), чл. 185, параграф 1 и чл. 193 от Директива 2006/1128 ЕО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват корекция на правото на данъчен кредит за авансово плащане, когато доставката не е извършена, въпреки, че доставчикът все още дължи този данък и не е възстановил авансово платената сума. В случая, по делото е безспорно установено, че всички индивидуализиращи параметри на бъдещите доставки не са конкретизирани към момента на плащанията, както и последващи авансите доставки, във връзка с които е платено, не са извършени, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно с РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, ведно със следващите се лихви за забава.
Гореизложеното налага извода, че отхвърляйки жалбата срещу оспорения РА, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата от 2080,39 лв.
Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7375 от 08.12.2021г. по адм. дело № 6662/2020г. по описа на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА „Лиона“ ЕООД, гр. София да заплати на НАП сумата от 2080,39лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ М. З. п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА