Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Д. И. Н.-Г. срещу Решение № 37 от 09.04.2010 год. по гр. д.№ 47/2010 год. на Т. окръжен съд.

Въззивното решение е постановено по жалбата на Д. Г. срещу Решение № 493 от 15.12.2009 год. по гр. д.№ 952/2009 год. на РС-Търговище. Като е счел, че първоинстанционното решение е законосъобразно, въззивният съд го е оставил в сила. С него е бил отхвърлен предявеният от Д. Г. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 ЗАЗ за сумата 4500 лв. – арендна цена за 150 дка земеделска земя за стопанската 2008-2009 год.

В депозиран по реда и в срока на чл. 287 ал. 1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] изразява становище по основателността на жалбата, считайки, че въззивното решение следва да остане в сила.

Претендираното вземане на ищеца произтича от сключен на 16.10.2002 год. договор за аренда на земеделска земя, като твърдението по исковата молба е, че дължимата цена е по 30 лв. на декар, каквато е и следната арендна цена на декар в този район. Ответникът е противопоставил възражението, че договорената цена е по 8 USD на декар за стопанска година. Заплатил в началото на стопанската година по фиксинга на Б. в деня на плащането, съгласно чл. 5 от договора. П. се е на това, че дори има надплащане на сумите по договора.

Становището си, че искът е неоснователен, съдилищата са основали на събраните по делото доказателства вкл. и счетоводната експертиза, сочещи че няма дължими суми, като за последните две стопански години дори е налице надплащане с 6648.04 лв. Сумите са заплатени на баща и Иван Н., легитимиращ се като пълномощник на Д. Г. с нот. заверено пълномощно.

Касаторът се позовава на всички хипотези на чл. 280 ал. 1 т. 1-3 ГПК.

Общото му твърдение е, че ОС-Търговище не се е произнесъл или неправилно се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са били предмет на въззивно обжалване. Всъщност, касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, като в изложението по чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК няма формулирани обуславящи конкретни

правни

въпроси, а са изложени общи доводи, водещи до извода за неправилна преценка на фактите и обстоятелствата по делото.

С т. 1 на ТР № 1/2010 год. ОСГТК на ВКС внесе разяснение относно характеристиките на правния въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, произнасянето по който обуславя допускането на касационен контрол. Такива въпроси в изложението не са формулирани, а и не могат да се изведат от съдържанието му. Препращането към ал. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК е бланкетно. Липсва позоваване на задължителна практика на ВС на Н. или ВКС – чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Не са налице и предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Представени са 2 решения на Върховния съд, като това от 1955 год. е постановено по молба за преглед по реда на надзора и съдържа тълкуване на чл. 4, чл. 99 б.”г” и чл. 109 ГПК отм., а решението от 1991 год. съдържа произнасяне по действителността на саморъчно завещание. Решението от 2003 год. на ВКС е постановено по спор с правно основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ.

Не са налице основания за допускане на факултативния касационен контрол, поради което, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване Решение № 37 от 09.04.2010 год. по гр. д.№ 47/2010 год. на Т. окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.