Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба от [заличено име на фирма], гр. София срещу въззивно решение № 320/23.02.2010 г. по в. гр. д. № 964/2009 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 80 от 03.07.2009 г. по гр. д. № 433/2008 г. на Старозагорски окръжен съд, и с което е отхвърлен искът на жалбоподателя срещу “К. - България” ЕООД, гр. К. за заплащане на сумата 32 500, 63 лв. без ДДС, произхождаща от доставени и монтирани в обекта на ответника материали по спецификация, извън договор от 30.06.2007 г., ведно със законната лихва.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с обжалваното решение съдът неправилно е приложил материалния закон, като е объркал правната квалификация на претендираното право на ищеца, прилагайки правилата на чл. 258 - 266 ЗЗД, вместо унифицираните правила за международната търговия.

Според жалбоподателя, приложимият закон следвало да бъде този за продажбата на стоки, а не за изработка, като се мотивира с решение по арб. дело № 117/1987 г. Излагат се доводи по повод правилността на въззивното решение и приложимостта на чл. 293, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 297 ТЗ, като се цитира Решение № 15362/15.12. 2009 г. по адм. дело № 10343/2009 г. на В.. Твърди се, че е налице нарушение на чл. 20 ЗЗД.

Ответникът по касационната жалба [заличено име на фирма] в писмен отговор поддържа недопускане на касационно обжалване, претендира и разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е материалноправния или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК.

Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора

конкретно

,

т. е. точно и мотивирано посредством изложението на касационните основания, съобразно чл. 284, ал. 1, т. 3 и разрешението дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което в случая не е сторено, макар жалбоподателят да се позовава на тълкувателното решение.

Формулираният общ материалноправен въпрос за точното определяне на приложимия закон би могъл да се приеме, че е от значение за крайния изход на делото, предвид позоваването на националното законодателство - правилата на ЗЗД по договор за изработка /чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 258 и сл. ЗЗД/ в мотивите на инстанциите по съществото на спора, и позоваването от жалбоподателя на унифицираните правила за международната търговия, и в частност, на правилата Inkoterms отм.,

Твърденията на касатора за неправилно определяне на приложимия закон са неоснователни. В случая, въззивният съд, след преценка на конкретните писмени договори и анекси, на правата и задълженията на всяка една от страните по тях, в това число и на начина на уреждане на въпроса за фиксирането на крайната /пределна/ цена на договорената работа, отчитайки, че страните са търговски дружества, регистрирани по националния закон за осъществяване на търговска дейност, както и, че предмет на договора е доставка на съоръжения и монтаж на територията на страната, не са имали основания да преценяват приложението на международни актове спрямо процесния случай.

Като недоказано следва да се прецени допълнителното изискване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно даденото от въззивния съд разрешение по обуславящите изхода на делото правни въпроси да е в противоречие с даденото разрешение по същите въпроси в друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Позоваването на решение на арбитражен съд е неотносимо, тъй като същото не формира съдебна практика по граждански дела по смисъла на ГПК. Същото се отнася и до приложените решения на В.. Всъщност, в изложението касаторът е мотивирал поддържаното основание за достъп до касационно обжалване с инвокираните основания за неправилност на въззивния съдебен акт. Законодателят обаче ясно е разграничил приложното поле на касационно обжалване от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, а във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК е процесуално недопустимо произнасянето по законосъобразността на правните изводи на съда по поставените въпроси. В тази насока са и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС.

Отделно от изложеното и за прецизност следва да се посочи, че ищецът /жалбоподател/ не е изложил съображения за приложимия закон, на който основава искането си в настоящата жалба, нито във въззивната жалба, нито пък в писмените бележки на процесуалния му пълномощник се съдържа позоваване, че договорните отношения между страните се регулират от унифицираните правила за международната търговия и от правилата, съдържащи се във Виенската конвенция, поради което съдилищата по съществото на спора, предвид съдържанието на приложените по делото договори и анекси, са преценявали приложимия закон, без да са били задължени да се произнесат по цитираните международни актове, които в случая не намират пряко приложение.

При този изход на делото, на основание чл. 81 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноските за настоящото производство в размер на 1320 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение на адв. Ст. П., съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.05.2010 г., приложен към писмения отговор на касационната жалба.

Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ

на въззивно решение № 320/23.02.2010 г. по в. гр. д. № 964/2009 г. на Пловдивски апелативен съд.

ОСЪЖДА

[заличено име на фирма], гр. София да заплати на “К. - Б.” ЕООД, гр. К. разноските за настоящата инстанция в размер на 1320 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: