отказ на съдия по вписванията
недопустим съдебен акт
охранително производство
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 58
С., 25, 01, 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, І т. о., в закрито заседание на 20 януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 42 /2011 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. П. АД-С. против определение № 448/27.10.2010 г. по ч. гр. д. № 885/2010 г. на Софийски ОС, с което се потвърждава определение № 8/8.09.2010 г. на съдията по вписванията в СВ при Сливнишки РС, с което е отказано вписването на внасянето на непарична вноска в капитала на Е. П. Е.-С., направено от П. АД-С., представляваща поземлен имот бензиностанция в [населено място] № 12.
Обжалваното въззивно определение, с което съдът се е произнесъл по правилността на постановения отказ на съдията по вписванията-чл. 577, ал. 1 ГПК, подлежи на касационен контрол при условията на чл. 280 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че обжалваното определение относно възникването на право на собственост на основание чл. 17а ЗППДОП-отм., противоречи на практиката на ВКС по чл. 17а ЗППДОП-отм. и чл. 2, ал. 4 ЗДС.
ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно т. 1 ТР 1/2009 ОСГТК, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол служебно.
Обжалваното определение е недопустимо, защото вписването е отказано, тъй като молителят не бил доказал правото на собственост в полза на вносителя на непарична вноска.
Налице е установена практика на ВКС, включително и задължителна, според която в рамките на охранителното производство, както и в производството по чл. 577 ГПК, е недопустимо извършване на проверка на материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска-опр. № 146/15.04.2004 г. по ч. т.д. № 89/2004 г. на ІІ т. о., № 109/5.03.2009 г. по ч. т.д. № 375/2008 г. на І т. о., № 366/19.06.2009 г. по ч. т.д. № 379/2009 г. на ІІ т. о., опр. по ч. т.д. № 570/2010 г. на І т. о. и др. Съдията по вписванията може да откаже вписване само ако актът не подлежи на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма и ако няма необходимото съдържание. Всяка друга проверка е израз на недопустимо превишаване на правомощия.
В случая в обжалвания съдебен акт, ОС е изложил аргументи, които не са предмет на производството по чл. 577 ГПК, но те са обусловили крайния извод на съда за отказ. А основните аргументи на въззивния съд следва да са свързани само с изпълнение на формалните изисквания за вписване на желаните промени.
По изложените съображения, обжалваното определение е недопустимо и следва да се обезсили, след което делото за се върне на въззивния съд за проверка и произнасяне по формалните изисквания за вписване на желаните промени.
Водим от горното, ВКС-І т. о.
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска касационно обжалване на определение № 448/27.10.2010 г. по ч. гр. д. № 885/2010 г. на Софийски ОС.
Обезсилва определение № 448/27.10.2010 г. по ч. гр. д. № 885/2010 г. на Софийски ОС.
Връща делото ново разглеждане от друг състав на Софийски ОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: