Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 1266/18.11.2013г. по ч. т.д.№ 335/2013г. на Окръжен съд С. З. с което в производство по чл. 577 ГПК е потвърден отказът на съдията по вписванията при Районен съд С. З. за заличаване на възбрана по молба вх.№ 10348/01.10.2013г., подадена от банката.

С частната касационна жалба се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно и връщане на преписката на съдията по вписванията за извършване на исканото действие. Изложени са съображения, че изводът на окръжния съд, че възбраната запазва действието си и след публичната продан, създава несигурност за купувачите, придобили собствеността в резултат на нея и противоречи на разпоредбата на чл. 496, ал. 2, изр. второ ГПК. Становището е, че с извършване на продажбата и влизане в сила на постановлението на съдебния изпълнител, с което описаните имоти са възложени на банката, както учредените ипотеки, така и вписаната възбрана се погасяват по силата на закона на основание чл. 175, ал. 1 ЗЗД. Поради това, искането за заличаване на вписаната на 01.08.2008г. възбрана следва да бъде уважено, тъй като са налице предпоставките на чл. 31, ал. 2 Правилника за вписванията. Алтернативно се поддържа искането - ако основанието за заличаване на възбраната не е в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 Правилника, то да бъде приета като приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ПВ. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като процесуалноправни са поставени въпросите 1/ Приложима ли е нормата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ПВ и по отношение на заличаването на вписаните възбрани върху продаден на публична продан недвижим имот; 2/ Приложима ли е нормата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 31, ал. 2 от ПВ и по отношение на заличаването на вписаните възбрани върху продаден на публична продан недвижим имот. Позоваването е на допълнителната предпоставка на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК - противоречие на изводите на съда с Определение № 49 от 01.02.2020г. по ч. гр. д.№ 13/2010г. на ІІ г. о., в което според касатора е обоснован извод за приложимост на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ПВ, както и на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК-противоречива практика на съдилищата по формулираните правни въпроси - Определение № 13 от 20.01.2011г. на ОС Хасково по в. ч.гр. д.№ 31/2011г. и Определение № 932 от 19.01.2012г. на СГС по в. ч.гр. д.№ 16075/2011г. Сочи се и наличието на третата допълнителна предпоставка за касационното обжалване.

Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.

С Определение № 49 от 01.10.2013г. съдията по вписванията в РС С. З. е постановил отказ по молбата на касатора за заличаване на вписана възбрана. Приел, че банката е придобила имот на публична продан, върху който с определение № 22/24.07.2008г. по ч. гр. д.№ 1009/2008г. по описа на ОС С. З. е било допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на Н. К. чрез налагане на възбрана в тежест на Д. М., както и че възбраната е вписана на 01.08.2008г. Посочил е, че в конкретния случай заличаването на възбраната следва да се извърши по реда на чл. 31 от ПВ - по силата на нареждане, изходящо от органа, допуснал обезпечението. Приел е, че молителят е сезирал направо службата по вписванията без да представи определение на ОС С. З. за отмяна на наложеното обезпечение, а съдията по вписванията не разполага със законови правомощия да преценява дали материалните предпоставки за обезпечаване на бъдещия иск чрез налагане на възбраната са отпаднали; тази компетентност принадлежи единствено на органа, допуснал обезпечението, чийто акт съгласно чл. 31 ПВ е основание за заличаването на възбраната. С обжалваното определение ОС Стара З. е потвърдил отказа, като е приел, че наложената по реда на обезпечителното производство възбрана може да бъде заличена само въз основа на акт на съда за отмяна на обезпечението. Счел е за неоснователно позоваването на банката на разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД, като неприложима норма към обезпечителните мерки. Мотивирал е, че съгласно изричното й съдържание, тя се отнася само за ипотеките, но не и за наложените възбрани, които запазват действието си и след публичната продан, като се е позовал на поставеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 98 от 28.02.2013г. на ВКС по ч. гр. д.№ 1229/2013г. на І г. о.

От изложеното е видно, че окръжният съд не се е произнасял и не е обсъждал действието на нормата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД във връзка с разпоредбите на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ПВ, приложими по отношение на вписването на

ипотеката,

поради което първият формулиран от касатора правен въпрос стои извън решаващите изводи на съда, поставен е хипотетично и не може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване.

По втория правен въпрос не е обосновано наличието на допълнителната предпоставка на касационното обжалване. Касаторът сам сочи, че в Определение № 49 от 01.02.2020г. по ч. гр. д.№ 13/2010г. на ІІ г. о., е обсъждан въпросът за приложимост на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ПВ по отношение на искане за заличаване на възбрана, но това не е проблем, поставен и разрешен в обжалваното определение. Същевременно изводите на съда по релевантния за спора въпрос са изцяло съобразени с приетото в цитираното Определение № 98 от 28.02.2013г. на ВКС по ч. гр. д.№ 1229/2013г. на І г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и представляващо поради това задължителна за него съдебна практика по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК /Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011г. по тълкувателно дело № 2/2010г. на ОСГТК на ВКС/ /. Това обстоятелство изключва наличието на основанията за допускане на касационно обжалване в хипотезата на т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Д. на противоречие на постановения отказ за вписване на заличаване на възбраната с разпоредбата на чл. 496, ал. 2, изр. второ ГПК се прави за пръв път в касационната жалба и изложението към нея и по него касационната инстанция не дължи произнасяне.

Мотивиран от изложеното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска

касационно обжалване на Определение № 1266/18.11.2013г. по ч. т.д.№ 335/2013г. на Окръжен съд С. З.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.