Определение на ВКС-ТК, І т. о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 18

С., 10.01.2014 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

– Търговска колегия, І т. о.

в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова

Членове: Емил Марков

Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията

Проданова

т. д. № 1066

по описа за 2030 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 вр. чл. 250 ал. 3 ГПК (чл. 193 ГПК отм..

Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу постановеното по реда на чл. 250 ал. 1 ГПК Решение № 1562 от 01.10.2012 год. по т. д.№ 601/2010 год. на Софийски апелативен съд (САС).

С това решение, съставът на САС е отказал да допълни постановеното по делото въззивно решение с което е потвърдил Решение № 158 от 15.09.2010 год. по т. д.№ 190/2007 ГОД. НА Благоевградския окръжен съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу акта на Б. с което е била ангажирана отговорността му за заплащане на [фирма] на възнаграждение и задържани гаранции по договори за строителства, както и обезщетение за забава.

Присъждайки съответно сумите 49748.92 лв. по главния иск и сумата 5897.45 лв. по иска с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД, първоинстанционният съд не е посочил дължимостта на законна лихва. Делото е разгледано от Б. по реда на ГПК отм., Както бе посочено по-горе, въззивното производство е образувано само по жалбата на ответника по исковете [фирма], която съставът на САС е счел за неоснователна. На 08.03.2012 год. ищецът-въззиваем е депозирал молба по чл. 250 ал. 1 ГПК с искане към САС да постанови...