О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 233

гр. София, 20.01.2026 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 1376 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Д. Д. чрез адв. Ц. срещу решение № 1243 от 02.12.2024г. по гр. д. № 1232/2023г. на Апелативен съд-София, с което след отмяна на решение № 3792 от 26.06.2020г. постановено по гр. д. № 8941/2017 г. на Софийски градски съд в осъдителната му част, е постановено отхвърляне на исковете на Ю. К. Д. (починала и заместена от П. Д. Д.) срещу „ОББ“ АД за заплащане на сумата от 55 901, 37 евро, заедно със законната лихва върху нея, считано от 22.01.2011г. до окончателното изплащане, която сума е дължима по прекратен срочен депозит; постановено е и обезсилване на първоинстанционното решение по предявения обратен иск, с който И. К. З. е осъден да върне на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД на „ОББ“ АД получената от него сума 55 901, 37 евро.

Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба „Обединена българска банка“ АД в писмения си отговор, изготвен от адв. Т. изразява становище за недопускане на касационно обжалване.

Третото лице помагач и ответник по обратния иск И. К. З., представляван от адв. Й., също моли да не се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С първоинстанционното решение ответникът „ОББ“ АД е осъден на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (отм. 06.03.2018 г.) да заплати на ищцата Ю. К. Д. сумата 55 901, 37 евро, представляваща обезщетение за причинената й имуществена вреда, вследствие на неправомерни действия от страна на служители на банката-ответник, извършени на 21.07.2011 г. в клон на банката в [населено място]; третото лице-помагач на ответника и ответник по обратния иск И. К. З. е осъден на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД да върне на ответника „ОББ“ АД получената от него без правно основание сума в същия размер. Въззивният съд, вземайки предвид заявеното от ищеца уточнение на исковата молба, е квалифицирал претенцията като такава по чл. 79 ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди, произтекли от неизпълнение на договорното задължение за връщане на депозираната в банката парична сума. Приел е, че въпреки дадената погрешна правна квалификация на спорното право първата инстанция се е произнесла по наведените от ищцата фактически твърдения и решението не е недопустимо.

Обжалваното въззивно решение е постановено след отмяна от Върховния касационен съд на предходно въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане. Решаващият съд е приел за безспорни следните факти и обстоятелства:

Ищцата Ю. К. Д. е единствен наследник по закон на починалата на 03.07.2011 г. нейна дъщеря Е. М. Г.; на 01.07.2011 г. между ответната банка и починалата наследодателка Е. М. Г. е сключен договор за срочен депозит за сумата от 55 901, 37 евро. На 21.07.2011г., след смъртта на дъщеря си, ищцата Ю. К. Д. се е 0явила в клон на ответната банка в [населено място], където подписала и подала две искания: първото за прекратяване на процесния срочен депозит с титуляр починалата й дъщеря и второто за закриване на банковата сметка, към която е открит депозита, също с титуляр починалата й дъщеря. Последното искане, инкорпорирано в документ, който не носи входящ номер и печат на ответната банка, се установява опосредено от съдържанието на писмо с изх. № 122 0574/22.07.2011 г. по описа на „ОББ“ АД, с което ищцата е уведомена, че на същата дата - 21.07.2011г. в друг клон на ОББ се е явил наследник по завещание, поради което и на основание чл. 7 от Информацията за уреждане на взаимоотношенията между[Фирма 2] и наследници на починали клиенти към ОУГГУФЛ, банката ще изплати сумите на наследника по завещание. Това писмо представлява косвено доказателство за знанието на ответната банка относно искането на ищцата, в качеството й на наследник по закон, за закриване на сметката на починалия наследодател и изплащане на сумите към нея. Установено е, че на 21.07.2011г. именно по искане на ищцата Ю. К. Д. е бил закрит депозита на починалата Е. М. Г., а също е била открита банкова сметка на ищцата с IBAN: [банкова сметка].

Същевременно, същия ден 21.07.2011г. третото лице помагач И. К. З. е посетил клон на ответната банка в [населено място], където легитимирайки се като наследник на починалата Е. М. Г. със саморъчно завещание от 05.01.2010 г., обявено с Протокол от 19.07.2011 г. на нотариус Д. Т., е направил искане за закриване на срочния влог и за превеждане на парите по негова сметка. На 22.07.2011 г. наличната сума по влога на Е. М. Г. в размер на 55 910, 55 евро е прехвърлена по лична сметка на И. К. З..

По-късно, с влязло в сила на 04.02.2015 г. решение, постановено на 26.06.2013 г. по гр. д. № 2430/2012 г. на Софийски градски съд, саморъчното завещание е признато за нищожно, като ненаписано и неподписано от сочената за негов автор Е. М. Г.. С влязла в сила на 26.05.2017 г. присъда по нохд № 6642/2013г. на Софийски районен съд И. К. З. е признат за виновен в това, че на 22.07.2011 г. в [населено място], в клон на „ОББ“ АД, чрез използване на неистински документ, а именно саморъчно завещание, на което е придаден вид, че изхожда от Е. М. Г., получил без правно основание чуждо, собственост на Ю. К. Д. (наследник на Е. М. Г.) движимо имущество в размер на 55 910, 55 евро, с левова равностойност 109 351, 53 лева, с намерение да го присвои, като полученото имущество е в големи размери.

Приетата основна и допълнителна счетоводна установява, че на 21.07.2011г. в банковата информационна система на „ОББ“ АД е отразено Нареждане за прекратяване на срочен депозит по договор на банката с починалата Е. М. Г., което е било подадено от ищцата Ю. К. Д., като в самия документ ищцата е посочила банкова сметка, по която желае да й бъде преведена сумата на прекратения депозит, а именно: банкова сметка с IBAN: [банкова сметка] - това е сметката на срочния депозит с титуляр починалата Е. М. Г.. В нареждането за прекратяване на срочен депозит липсва посочване от ищцата на нейната собствена банкова сметка с IBAN: [банкова сметка], поради което и не е извършено плащане на процесната сума 55 901, 37 евро от сметката на прекратения срочен депозит на починалата Е. М. Г. към банкова сметка с IBAN: [банкова сметка] с титуляр ищцата. В счетоводната система на „ОББ“ АД не е отразено искане от 21.07.2011 г. за закриване на банкова сметка с IBAN: [банкова сметка] с титуляр починалата Е. М. Г.. От друга страна, установява се, че сумата е била преведена на 22.07.2011 г. от посочената банкова сметка на Е. М. Г. към банкова сметка с IBAN: [банкова сметка] с титуляр И. К. З.. Основанието за превода е „по завещание“.

Приетата при второто въззивно разглеждане допълнителна съдебно-счетоводна експертиза установява, че на 21.07.2011г. ищцата Ю. К. Д. действително е депозирала два документа при ответната банка: уведомление, че не разполага с оригинал на договора за депозит на нейната наследодателка с банката и формуляр-искане за закриване на процесния депозит. След подаването на тези документи, „ОББ“ АД в рамките на минути е закрила депозита на починалата Е. М. Г., като парите по депозита са били преведени по разплащателна сметка, чийто титуляр също е починалата. Липсват данни в системата на ответната банка „ОББ“ АД да е отразено нарочно искане от 21.07.2011 г. на ищцата Ю. К. Д. за закриване на банкова сметка с IBAN: [банкова сметка] на наследодателката, респективно за прехвърляне на средствата по тази банкова сметка към друга такава с IBAN: [банкова сметка] с титуляр ищцата. За извършване на това действие е било необходимо ищцата да депозира и друг документ - платежно нареждане. Такава е уредената от правилата на банката процедура при операция за прехвърляне на средства от една към друга банкова сметка, вкл. вътрешен превод - нужно е да има нарочно попълнено платежно нареждане за изпълнение на превода. Позовавайки се на Общите условия на ответната банка, вещото лице посочва теоретично, че дори и да имало отразяване на това искане за закриване на процесната банкова сметка на починалата и прехвърлянето на средствата към друга банкова сметка, то срокът за изпълнение на тази операция е до края на следващия работен ден или до два работни дни, ако нареждането е на хартиен носител. Същевременно, банковата сметка, по която е била получена процесната сума от И. К. З., е била открита на 22.07.2011 г., като в същия ден в 14:31 е постъпила и сумата. Следователно, в рамките на срока за изпълнение на евентуалното искане на Д. е направено искането от И. З. за прехвърляне на сумата по негова сметка. Това искане е подлежало на изпълнение и е било изпълнено предвид Правилата на банката за действие в ситуация на конкуренция между наследник по закон и по завещание.

Свидетелят С. С., който работи в „ОББ“ АД като юрисконсулт, знае за случая „Д.“ и за представеното завещание, което е гледано от него съвместно с друг колега дали отговаря на всички формални изисквания на закона. Той сочи, че според общите условия на банката при представяне на завещание, редовно от външна страна, парите се изплащат на наследника по завещание, т. е. при конкуренция между завещание и наследяване по закон, с предимство се ползва завещанието. Според свидетеля дори да са знаели, че за парите има претенции и от страна на наследника по закон, пак са щели да изплатят парите на заветника.

Преди да бъде конституиран като правоприемник на ищцата, е разпитан като свидетел П. Д., неин племенник. Той заявява, че след смъртта на дъщеря си Ю. го извикала в С. и му дала пълномощно, с което да провери какви средства има дъщеря й, както и да направи справки във връзка с притежавания от нея апартамент в София. След направените проучвания свидетелят и леля му посетили клона на банката в С., били приети от директорката и заявили искане за закриване на депозита на Е. и откриване сметка на ищцата Ю. К. Д.. По-късно свидетелят разбрал, че е получено писмо от банката, в което пишело, че същият ден, когато те са се явили в [населено място], се е явило лицето И. К. З. и са му предали на него парите. Тези показания, преценени съгласно чл. 172 ГПК, решаващият състав е кредитирал, тъй като възпроизвеждат лично възприети обстоятелства и са логични и непротиворечиви.

При тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че предявеният срещу банката иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди поради неизпълнение на договорните задължения на банката, е неоснователен. Наследодателката на ищцата е притежавала срочен депозит в ответната банка с размер 55 901, 37 евро . Първоначалната ищца Д. е единствен наследник на починалата Е. М. Г. и е придобила качеството на кредитор на банката по отношение на вземането на наследодателката. Същевременно, лицето И. К. З. се е легитимирал като универсален правоприемник на починалата въз основа на саморъчно завещание, което от външна страна е отговаряло на законовите изисквания за форма, но впоследствие е признато за нищожно. Банката е престирала на лицето, което се е легитимирало като универсален правоприемник на Е. М. Г. по завещание. В този случай банката не носи отговорност за изплащането на претендираната сума като претърпяна от ищцата вреда, защото разпореждането осъществява фактическия състав на чл. 75, ал. 2 ЗЗД - изпълнение на привиден кредитор, съотв. чл. 422, ал. 3 ТЗ, който урежда освобождаване на банката от отговорност при договор за паричен влог, ако плати на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи сумата. Според съда изпълнението на привиден кредитор е точно и освобождава длъжника от задължението му, ако са налице обективна и субективна предпоставка. Обективният елемент е длъжникът (банката) да е изпълнил на лице, което „въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи плащането“, т. е. необходимо е привидният кредитор да не възбужда съмнение у длъжника и да представи всички документи, които обосновават нареждането за плащане. В случая такива са били представени. Субективният елемент е банката да е добросъвестна - да не знае, че изпълнява на некредитор и да е положила всички усилия на добър търговец, за да установи, че изпълнява на надлежния кредитор. Според съда събраните доказателства не сочат на извод за проявена от страна на банката небрежност при идентифициране на явилото се лице, претендиращо че е наследник по завещание. Това лице се е легитимирало с редовно от външна страна завещание, от чието съдържание произтича качеството на универсален правоприемник на завещателя; завещанието е било надлежно обявено; представен е и препис-извлечение от акта за смърт на титуляра на влога. Така че, към датата 22.07.2011г. ответната банка не е разполагала с данни, че представеното завещание е неистински документ. За образуваното наказателно производство тя е уведомена едва на 04.08.2011г.

Отделно съдът е посочил, че дори на 21.07.2011 г. ищцата да е депозирала искане за закриване на разплащателната сметка на своята наследодателка, респективно за превеждане на процесната сума по нейна банкова сметка, то както изясняват съдебно-счетоводните експертизи, липсват данни в системата на „ОББ“ АД това искане да е отразено в съответния документ - платежно нареждане за изпълнение на тази платежна операция. Но дори и да не било нужно платежно нареждане, то предвид Общите условия и правила на банката платежната операция е следвало да се извърши до края на следващия работен ден. А в рамките на същия ден когато е депозирано искането на ищцата, се е явило лицето И. К. З., претендиращо права на заветник на титуляра на банковата сметка. В този случай според общите условия и конкретно на основание чл. 7 от Информация за уреждане на взаимоотношенията между „ОББ“ АД и наследници на починали клиенти, то при конкуренция между заявления за изплащане на суми на наследници по завещание и на наследници по закон, банката изплаща сумите на наследниците по завещание. По този начин са уредени последиците при смърт на титуляра на банковия влог - банката се освобождава от отговорност ако заплати сумите на наследниците от втората категория, след извършване на формална проверка дали представеното завещание или завет съдържа всички реквизити, които са посочени в чл. 25 от ЗН. По този начин е процедирала ответната банка в случая и действията й са правомерни. Затова предявеният главен иск подлежи на отхвърляне, тъй като ответникът „ОББ“ АД добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението. В тази хипотеза истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението, съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗЗД. Вследствие на отхвърлянето на главния иск отпадат предпоставките за разглеждане на обратния иск и решението по него подлежи на обезсилване.

По предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:

Първият поставен правен въпрос визира общото задължение на съда да обоснове и мотивира решението като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени. Въпросът е мотивиран с твърдения за необсъждане на установените според касатора факти: че волеизявление на Д. за закриване банковата сметка на дъщеря й и прехвърляне на парите по нейна сметка е направено; че това нареждане не отразено в системата на банката и не е изпълнено до края на работния ден, а вместо това е изпълнено последващо нареждане на И. З., който от своя страна не е представил всички необходими документи, а именно удостоверение за наследници и удостоверение за платени данъци върху сумата. Оплакванията са израз на защитната теза на касатора и не съответстват с изводите на съда. Софийски апелативен съд в случая стриктно е изпълнил задължението си, като е обсъдил събраните доказателства и след свой цялостен и логичен анализ е достигнал до съответните правни изводи. Съдът е приел, че не е доказано да е направено волеизявление от Д. за прехвърляне на парите от сметката на дъщеря й по нейна сметка и поради това такова нареждане не е отразено и в системата на банката. Въпросът дали към заявлението на З. е било представено удостоверение за наследници и удостоверение от данъчната дирекция за платени данъци съдът не е обсъждал, защото не е сезиран с такива доводи.

На второ място се сочат конкретни въпроси, относими към извода на съда, че банката е била добросъвестна. Тях касаторът поставя в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Те са: 1/ в случай на закриване на банкова сметка когато е направено волеизявление за прехвърляне на сумата от закритата сметка в друга сметка, необходим ли е друг, нарочен документ - платежно нареждане за превод на тези пари в другата сметка; 2/ точното отразяване на волята на заявителя в попълнения от него документ в системата на банката, задължение ли е на банката и неизвършването на такова точно отразяване може ли да се определи като неизпълнение на задължения на служители на банката; 3/ в какъв срок следва да се изпълняват вътрешнобанковите преводи; ако срокът не е спазен има ли нарушение; 4/ в каква последователност се изпълняват преводните нареждания; ако банката не е спазила последователността има ли нарушение; 5/ какви документи следва да представи лице, легитимиращо се като наследник по завещание при нареждане на банков превод от сметка на завещателя; превеждането на сумата от банката, без да са представени всички необходими документи, представлява ли нарушение на банката.

Въпросите са до известна степен фактически и касаят конкретните действия на банката, като целят да установят тяхната неправомерност, но те също изразяват тезата на касатора и не кореспондират с доказателствата и с изводите на съда. По първия въпрос - съдът е приел, базирайки се на приетата нова счетоводна експертиза, че попълване на преводно нареждане е било необходимо. Наред с това е изложил и евентуални съображения, ако подаване на такова нареждане не е било нужно. По втория въпрос - по делото не е доказано некоректно отразяване на волята на заявителя до банката, съотв. неизпълнение на задължение на служител на банката. Единствено изнесеното от настоящия ищец, в качеството му на свидетел, относно това какво са поискали при посещението в банката, не могат да обосноват такъв извод. Непопълването на преводно нареждане не може да се вмени във вина на банката и да представлява неизпълнение на задълженията й. Също така съдът е посочил, че при създадената ситуация на едновременно постъпване на искания от наследника по закон и от представящия се като наследник по завещание в един и същи ден, то банката е била длъжна да процедира според правилата си и да преведе сумата на наследника по завещание, което и е сторила. Което означава, че дори да е имало заявено нареждане за превод от Д., което неправилно не е отразено в системата на банката, то при наличие на две конкуриращи се искания, постъпили в един ден, е следвало да се удовлетвори това на третото лице З.. По третия въпрос - съдът ясно е посочил срока за изпълнение на преводните нареждания съобразявайки нормативната уредба и становището на вещото лице в заключението. По четвъртия въпрос - както бе разяснено спазена е последователността на изискуемите от банката действия. По петия въпрос - съдът е изложил мотиви, че на банката са били представени документи, които от външна страна са легитимирали заявителя З. като наследник по завещание и банката е нямало как да има съмнение в това. Вярно е, че З. не е представил удостоверение за наследници, но това не е било необходимо, а и той няма как да се снабди с такова; той е представил акт за смърт и завещание, което е достатъчно да го легитимира; непредставянето на удостоверение от териториалната данъчна дирекция, че сумите по сметките са декларирани и е платен данък наследство може да обоснове фискална отговорност, но не и гражданска отговорност на банката спрямо ищцата. А и такова възражение не е поддържано от ищцата в рамките на процеса, та съдът да дължи изричното му обсъждане. Ето защо основание за достъп до касационен контрол по тези въпроси липсва.

Основанието очевидна неправилност не е мотивирано от касатора. От прочита на решението не е видно превратно прилагане на закона, нарушение на основни правни принципи или на правилата на логиката. Поради това хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е изпълнена.

Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.

Ответникът „ОББ“ АД не претендира разноски и съдът не присъжда такива.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 1243 от 02.12.2024г. по гр. д. № 1232/2023г. на Апелативен съд-София по касационна жалба на П. Д. Д. .

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: