Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Д. ЧЛЕНОВЕ: П. Г. . при секретар М. Д. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията П. Г. по административно дело № 2271 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби от „Г. Т. Л. ООД, чрез процесуален представител, адв. А. и от Агенция „Митници“ - гр. София, чрез процесуален представител, гл. юрк. А. против решение № 2786/26.04.2021 г., постановено по адм. дело № 5262/2020 г. по описа на Административен съд – София-град. Касаторите посочват неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. „Г. Т. Л. ООД моли съдебното решение да бъде отменено и да бъде уважен иска. Агенция „Митници“ - гр. София моли съдебното решение да бъде отменено изцяло.

Постъпила е и трета касационна жалба от „Г. Т. Л. ООД срещу Решение № 5008 от 28.07.2021 г., постановено по адм. дело № 5262/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта по отношение на отхвърлената част за законната лихва.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, „Г. Т. Л. ООД гр. София, се представлява от адв. А., която оспорва касационната жалба като неоснователна и твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата и устно – в съдебно заседание. Претендира разноски.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Агенция „Митници“ гр. София, се представлява от гл. юрк. А., който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно - неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, изложени в жалбата и устно – в съдебно заседание. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което са допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – София-град е осъдил Агенция „Митници“ - София да заплати на „Г. Т. Л. ООД със седалище гр. София сумата от 780,42 лв. за имуществени вреди, представляващи законната лихва за забава при освобождаване на обезпечения под формата на депозит и конкретно: върху депозит от 2432 лв., за периода от 25.08.2010 г. до 17.02.2011 г., ведно със законната лихва върху размера на присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване на исковата молба - 31.10.2011 г., до окончателното изплащане сумата, както и направените по делото разноски в размер на 325,00 лв. и е отхвърлил иска за разликата над 780,42 лв. до пълния им размер - 901,41 лв. и конкретно за законната лихва върху депозит от 2432 лв., за периода от 04.03.2008 г. до 24.08.2010 г. в размер на 120,99 лв., както и законната лихва върху отхвърлената част от иска, считано от датата на исковата молба - 31.10.2011 г. до окончателното ѝ плащане.

За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обстоен анализ на доводите на страните, събраните по делото доказателства и материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е заключил, че по делото се установява кумулативното наличие на всички, изискуеми по закон елементи от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обосноваващи основателността на предявения иск – исковата претенция се основава на отмяната на решение № 562/07.10.2008 г. на началника на М. А. - София по съдебен ред. След отмяната на ищеца е възстановен платеният депозит за обезпечаване на дължим ДДС, определен като допълнително задължение с отмененото решение - конкретно в общ размер на 2431,78 лв. Претендират се имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, в размер, равностоен на законната лихва върху сумата на депозита и за периода от датата на плащането на сумата за депозита по сметката на Митницата, до датата, на която депозитът е възстановен. Относно размера на вредите и причинно-следствената връзка с отменения акт за определяне на публичното задължение, се касае за специален случай на отговорност, в който както по националното право така и по правото на ЕС се съдържа задължение за съответния административен орган да възстанови недължимо внесената сума със съответната законна лихва. В случая ищецът е предоставил парично обезпечение, равностойно на размера на допълнително установеното задължение за ДДС. Това обезпечение е прието от митническия орган без възражение, след като е вписано в клетката за счетоводни данни в митническата декларация чрез отбелязване на обезпечението в съответствие с чл. 56 от ЗДДС. С тези мотиви съдът е приел иска за основателен и доказан като е осъдил Агенция „Митници“ гр. София да заплати сумата от 780,42 лв. за имуществени вреди, представляващи законната лихва за забава при освобождаване на обезпечения под формата на депозит.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

Административният съд след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационните жалби.

Административният съд обосновано е приел в мотивите си, че по иска на „Г. Т. Л. ООД срещу Агенция „Митници“ са налице предпоставките (незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат) на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени вреди. Административният съд правилно е осъдил Агенция „Митници“ – София да заплати на „Г. Т. Л. ООД сумата от 780,42 лв. за имуществени вреди, представляващи законната лихва за забава при освобождаване на обезпечения под формата депозит и конкретно: върху депозит от 2432 лв., за периода от 25.08.2010 г. до 17.02.2011 г., ведно със законната лихва върху размера на присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване на исковата молба - 31.10.2011 г., до окончателното изплащане сумата.

Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи на касатора за неправилност на обжалвания съдебен акт, както по отношение неотчитане на обстоятелството, че не била налице реално претърпяна вреда във вид на претендираната, така и по отношение на евентуална дължимост на законна лихва върху сумата на внесения депозит като вид вреда, така и съображенията във връзка с това, че евентуалната възможност на ответника да избере вида на обезпечението има значение за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Неоснователни са и доводите на касатора за приложение на чл. 5 ЗОДОВ - съгласно изричното разпореждане в самото решение, на ответника не е бил даден никакъв избор за това да предложи някакъв друг или същия вид обезпечение. Обоснован и правилен е направения от първоинстационния съд извод, че вместо обезпечения, ищецът беше извършил плащания на сумата за ДДС по решението на митническия орган, следваше да има право на компенсаторни лихви върху сумата за данъка от деня на плащането му. В случай на учредяване на обезпечение не може да се твърди, че е постъпило плащане в полза на бюджета, тъй като обезпечението дори и да е във формата на паричен депозит, не става част от приходите на републиканския бюджет и не може да се използва за бюджетни плащания – разходи по бюджета. Сумите по депозити се съхраняват в специална набирателна сметка до отпадането на необходимостта от обезпечението.

Следва да се отбележи, че безспорно е следвало незабавно да бъде освободен депозитът на 25.08.2010 г., а това е извършено на 17.02.2011 г. Дължи се обезщетяване на имуществените вреди във формата на компенсаторни лихви, представляващи лихвите за забава при неизпълнение на парично задължение по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Обезпечението-депозит е недължимо плащане от датата, на която митническите органи е следвало да го освободят. Правилно са определени периодите 25.08.2010 г. - 17.02.2011 г., за които се дължи обезщетение и 04.03.2008 г. - 24.08.2010 г., за които не се дължи. Доводът в касационната жалба на „Г. Т. Л. ООД, че не са претендирани лихви, а обезщетение, е неоснователен. Съдът е уважил иска за обезщетение, което е изчислено като законната лихва за забава. Съответно, липсва основание и за прилагане на чл. 192 /отм./ от ЗМ, както претендира касационният жалбоподател Агенция „Митници“.

В заключение, относно третата касационна жалба, подадена от „Г. Т. Л. ООД срещу Решение № 5008 от 28.07.2021 г., постановено по адм. дело № 5262/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта по отношение на отхвърлената част за законната лихва, също е неоснователна. Не са налице посочените касационни основания за обжалване на съдебното решение. Правилно и обосновано е решението на първоинстанционния съд, като по искане за поправка на явна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 2786/26.04.2021 г., относно изчислената законна лихва, е допуснал поправка на втори абзац от диспозитива на постановеното по делото Решение № 2786/26.04.2021 г., като исковата претенция се отхвърля вместо за сумата от 780,42 лв., за сумата от 779,73 лв. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Настоящият касационен състав на ВАС споделя изцяло приетата от решаващия съд фактическа обстановка, както и развитите на база на същата правни доводи, които не намира за необходимо да преповтаря и към които препраща изцяло като мотиви на настоящия съдебен акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.

Пред касационната инстанция не се представят нови доказателства, които да налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд и от касатора не се обосновава отмяна на обжалваните съдебни решения.

По горните съображения касационните жалби се явяват неоснователни, а атакуваното с тях съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този краен извод в полза на касационните жалбоподатели не следват да бъдат присъдени разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2786/26.04.2021 г., постановено по адм. дело № 5262/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5008/28.07.2021 г., постановено по адм. дело № 5262/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Г. п/ ЮЛИЯН КИРОВ