О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 638

Гр. София, 06.12.2016 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

ч. т.д. № 1874/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ОБЩИНА М., чрез процесуалния й пълномощник адв. П., против определение № 1731/18.05.2016 г. по ч. гр. д.№ 2386/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд. С него е отменено определение от 19.01.2016 г. по гр. д.№ 7873/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, 2 състав в частта, в която МРРБ е осъдено да заплати на ОБЩИНА М. сумата 58 508.48 лв. разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 2 ГПК, като искането на общината в горния смисъл е било оставено без уважение.

В частната жалба се излагат оплаквания, че определението е неправилно – необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което се претендира същото да бъде отменено и да бъде оставено в сила първоинстанционното определение, ведно с присъждане на разноските на настоящата инстанция.

Доводите на жалбоподателя са, че като ищец, предявил отрицателен установителен иск, е направил отказ от същия, след като в хода на производството ответникът го уведомил за отпадане на оспорваното задължение, респективно – на правния интерес от водене на иска. Твърди се, че се касае до нововъзникнали обстоятелства, които не могат да се вменят във вина на ищеца, като същевременно към момента на завеждане на делото поведението на ответника е давало основание за предявяване на иска, поради което следва да се...