О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 881

София, 29 ноември 2016 г.В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2349/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община], подадена от юрисконсулт Д. С., срещу въззивно решение №69 от 26.02.2016 г. по в. гр. дело №1031/2015 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е осъдена на основание чл. 219, ал. 2 КТ да заплати на Г. П. Г. сумата от 3872.60 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за периода 15.01.2014г.-15.10.2014г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът по касационната жалба Г. П. Г., с К., [община], чрез пълномощника си адвокат З. Т., оспорва жалбата. Претендира направените разноски.

Плевенският окръжен съд е приел, че със заповед №386/15.03.2012 г. на кмета на [община] е прекратено трудовото правоотношение с Г. П. Г. на длъжност инспектор „Обществен ред”, място на работа: [община], кметство [населено място], звено „Инспекторат”. С влязло в сила съдебно решение е отменена като незаконна тази заповед и ищецът е възстановен на предишната работа. Той обаче не е допуснат до изпълнението на тази работа, а със заповед №РД-10-61/17.01.2014 г. му е разпоредено да изпълнява служебните си задължения в кметство [населено място]. Последната заповед е отменена като незаконна с влязло в сила съдебно решение. Съобразно разпоредбата на чл. 219, ал. 2 КТ ищецът има право на обезщетение за процесния период,...