2определение по ч. гр. д.№ 115 от 2024 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 622

София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Ц.

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

М. Д.

като взе предвид докладваното от съдия Т. Г. ч. гр. д.№ 115 от 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. Д. С. срещу определение № 13715 от 14.11.2023 г. по в. ч.гр. д.№ 8868 от 2023 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на И. С. против определение № 871 от 13.07.2023 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд. С него е отказано заличаването на вписването на възбрани върху недвижим имот, вписани с вх.№ 126, том 4, акт 133 от 11.03.2019 г. и вх.№ 63980, том 16, акт 248 от 02.10.2019 г.

В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и като такова се моли да бъде отменено.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на определението. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос: Необходимо ли е върху определението на съда, с което се постановява отмяна на наложена обезпечителна мярка, респ. обезсилване на обезпечителна заповед, да се поставя печат с отбелязване на датата, на която е влязло в сила в случай, че това определение е окончателно и не подлежи на съдебно обжалване, което обстоятелство е посочено и в самото определение ?

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г. о., като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който е потвърдено определение на съдия по вписванията и който съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на някои от посочените в чл.280, ал.1 и или ал.2 ГПК основания за това.

За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на определението от 13.07.2023 г. на съдията по вписванията при Софийския районен съд, съставът на Софийския градски съд е приел, че отказът на съдията по вписванията да заличи вписани на 11.03.2019 г. и 02.10.2019 г. възбрани е законосъобразен, тъй като към заявлението на молителя не са били представени определения на съда за отмяна на вписаните възбрани с удостоверяване, че тези определения са влезли в сила. Посочено е, че представянето на такива определения с отбелязване, че са окончателни, не е достатъчно, предвид строго формализираните правомощия на съдията по вписванията, който не следва да извършва преценка дали актът е влязъл в законна сила. Съгласно приетото в т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдията по вписванията проверява само дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона /дали подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание/, но не и материалноправните предпоставки за издаване на акта.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното определение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението по поствения въпрос, доуточнен от ВКС по следния начин: За да се приеме от съдията по вписванията, че представен към заявление за вписване съдебен акт е влязъл в сила, достатъчно ли е в самия акт да е посочено, че е окончателен и не подлежи на обжалване или е необходимо нарочно удостоверяване за влизането му в сила ? Въпросът е обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното определение и доколкото не е известна практика на ВКС по него е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

По този правен въпрос настоящия състав на ВКС приема следното: Когато съдебен акт подлежи на обжалване, доказването на влизането му в сила се извършва с нарочно удостоверяване от съда, издал акта. Когато по изрична разпоредба на закона съдебният акт не подлежи на обжалване, същият се счита за влязъл в сила от датата на постановяване на акта. Преценката на съдията по вписванията, дали представен пред него за вписване съдебен акт е влязъл в сила, не представлява преценка на материалноправните предпоставки за издаване на акта. Тя е свързана с преценка относно това дали представеният към заявлението съдебен акт подлежи на вписване и като такава съгласно приетото в т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д.№ 2012 г. на ОСГТК на ВКС тази преценка може да бъде правена от съдията по вписванията. При нея съдията по вписванията следва да вземе предвид, както посоченото в самия акт относно това дали той подлежи на обжалване или е окончателен, така и законовите разпоредби, уреждащи реда за обжалване на съответния съдебен акт.

Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, като неправилно следва да бъде отменено определението на Софийския градски съд за потвърждаване отказа на съдията за вписванията за заличаване на възбрана, вписана на 02.10.2019 г. В. с вх.№ 63980, том 16, акт 248 от 02.10.2019 г. е била наложена с определение № 1158 от 30.09.2019 г. по в. н.ч. д.№ 464 от 2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд като обезпечение на наказанието глоба в размер на 200 000 лв. по повдигнатото срещу И. Д. С. обвинение. С определение от 31.01.2022 г. по н. ч.д.№ 480 от 2019 г. на Специализирания наказателен съд тази обезпечителна мярка е отменена на основание чл.234, ал.8 НПК и е разпоредено обезсилването на издадената въз основа на определението от 30.09.2019 г. обезпечителна заповед. Това определение е влязло в сила, макар в същото да е посочено, че подлежи на обжалване. Влизането му в сила произтича от разпоредбата на чл.234, ал.10 НПК, която предвижда, че определенията по чл.234, ал.8 НПК не подлежат на обжалване, а и е удостоверено с представеното към заявлението за вписване определение № 50 от 21.02.2022 г. по в. ч.н. д.№ 45 от 2022 г. на Апелативния специализиран наказателен съд. Поради това и тъй като към заявлението е била внесена съответната държавна такса за заличаване на вписването, на основание чл.31 от Правилника за вписванията съдията по вписванията е следвало да уважи искането за заличаване на вписването на тази възбрана.

Определението на Софийския градски съд за потвърждаване отказа на съдията по вписванията за заличаване на възбраната, вписана с вх.№ 126, том 4, акт 133 от 11.03.2019 г., обаче е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила, поради следното: Тази възбрана е била наложена с определение от 31.01.2019 г. по ч. д.№ 480 от 2019 г. на Специализирания наказателен съд като обезпечителна мярка на наказанието конфискация по предявено обвинение срещу И. Д. С.. С определение № 1158 от 30.09.2019 г. по в. н.ч. д.№ 464 от 2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, тази обезпечителна мярка фактически е отменена и е разпоредено обезсилването на издадените въз основа на определението от 31.01.2019 г. обезпечителни заповеди. Определението на съда от 30.09.2019 г. обаче не е било представено към заявлението на И. С. от 13.07.2023 г. за заличаване на вписаната възбрана /такова определение не е описано като приложено към заявлението от 13.07.2023 г., а е представено по делото по-късно, с частната жалба на И. С. срещу отказа на съдията по вписванията/. Поради това правилно съдията по вписванията е отказал да заличи възбраната, вписана на 11.03.2019 г. Още повече, че за заличаване вписването на тази възбрана не е била внесена държавна такса. Съответно правилно съставът на Софийския градски съд е потвърдил определението на съдията по вписванията в тази част.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13715 от 14.11.2023 г. по в. ч.гр. д.№ 8868 от 2023 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на И. Д. С. против определение № 871 от 13.07.2023 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд.

ОТМЕНЯ определение № 13715 от 14.11.2023 г. по в. ч.гр. д.№ 8868 от 2023 г. на Софийския градски съд и потвърденото с него определение № 871 от 13.07.2023 г. на съдията по вписванията при Софийския районен съд В ЧАСТТА, с която е отказано заличаването на вписването на възбрана, вписана в Службата по вписванията с вх.№ 63980, том 16, акт 248 от 02.10.2019 г. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗВЪРШИ заличаване на вписването на възбраната, вписана с вх.№ 63980, том 16, акт 248 от 02.10.2019 г.

РАЗПОРЕЖДА на съдията по вписванията при Софийския районен съд да извърши необходимите действия по заличаване на вписването на тази възбрана.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 13715 от 14.11.2023 г. по в. ч.гр. д.№ 8868 от 2023 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на И. С. против определение № 871 от 13.07.2023 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд В ЧАСТТА МУ, с която е отказано заличаване на вписването на възбрана, вписана в Службата по вписванията с вх.№ 126, том 4, акт 133 от 11.03.2019 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.