Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от П. М. И. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адв. Х., срещу решение № 222/03.02.2015 г. по в. гр. д. № 3738/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав. С него е отменено решение от 06.06.2014 г. по гр. д.№ 669/2013 г. по описа на ОС - Враца и решение от 31.07.2014 г. по същото дело /относно поправка на очевидна фактическа грешка/ в частта, с която е отхвърлен искът на ЗК У. АД с правно основание чл. 274 ал. 1 КЗ за разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв. /обезщетение за претърпени неимуществени вреди при ПТП на 25.08.2010 г., заплатено от ищеца на пострадалия А. Х. по ЗГО/ и вместо него е постановено друго по същество, с което същият е уважен, ведно със законната лихва върху главницата от 5 000 лв., считано от 27.08.2013 г. до окончателното й изплащане, като касаторът е осъден да понесе и съответните разноски по делото.

В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в посочената част. Моли се за неговата отмяна като неправилно и постановяване на друго, с което да се потвърди решението на Врачанския окръжен съд.

Допускане на касационно разглеждане на жалбата се претендира в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпроса: Може ли и трябва ли буквално да се прилага чл. 274 ал. 1 т. 1 пр. 1 КЗ, вр. чл. 273 ал. 1 пр. 1 КЗ или съдът има правото и задължението на преценка, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, във връзка с която съдът има правото и задължението да допуска, събира и обсъжда доказателства по делото?

Ответникът по касационната жалба не е депозирал писмен отговор против нея.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но не се установяват основанията на закона за допускане на решението до касационна проверка.

Въззивният съд, след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, е достигнал до следните фактически и правни изводи: Касаторът на 25.08.2010 г. виновно и след употреба на алкохол /1.24 промила/ е причинил ПТП, при което са нанесени неимуществени вреди на трето лице. На 11.05.2011 г. е сключена спогодба между увреденото лице – А. А. Х. и застрахователя – ЗК У. АД, която е останала неподписана от делинквента П. М.. Въз основа на спогодбата е било заплатено застрахователно обезщетение за причинените вреди в размер на 30 000 лв. С оглед възраженията на ответника – настоящ касатор, съдът е обсъдил всички доказателства, свързани с размера на обезщетението /СМЕ, медицинска документация, свидетелски показания относно претърпените от третото лице телесни увреждания - коремна травма с разкъсване на черен дроб, коремница и корен на черводържателя с кръвоизлив в коремната кухина, счупване на четири ребра и дясна бедрена кост и др. и техните последици/, както и тези, относими към твърдяното съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице, поради липса на поставен обезопасителен колан. В резултат на това е преценил, че справедливото обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 30 000 лв., като то следва да бъде редуцирано с 50 %, на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД. След като е установил, че са налице предпоставките на закона за ангажиране регресната отговорност на ответника-делинквент, съдът е счел, че искът е основателен не за цялото заплатено от ищеца обезщетение, а съответно за сумата 15 000 лв., в който размер същият е уважен.

С оглед мотивите в обжалваното решение, настоящият съдебен състав на ВКС, ТК намира, че въззивният съд не е приложил „буквално” цитираните във формулирания въпрос по чл. 280 ал. 1 ГПК правни норми, напротив, изследвал е дали заплатеното от застрахователя обезщетение съответства на действително дължимото, като е счел възраженията на касатора в тази връзка за основателни. Това процесуално поведение на съда напълно съвпада с тезата, поддържана от касатора, както и с казуалната практика на ВКС /напр. решение № 130/03.05.2012 г. по т. д.№ 244/2010 г. на ТК, І ТО/, произтичаща от непротиворечивото тълкуване и приложение на чл. 274 ал. 1 КЗ отм. вр. чл. 273 ал. 1 пр. 1 КЗ отм., извършвано от съдилищата, в изложения във въззивното решение смисъл.

По тези съображения съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на обжалваното решение до касация по релевирания правен въпрос, като такъв от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 222/03.02.2015 г. по в. гр. д. № 3738/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, в неговата осъдителна част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: