О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 564Гр. С., 11.07.2016 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

т. д. № 1528/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. В. С. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Ю. В. от САК, срещу решение № 2447/30.12.2014 г. по в. гр. д. № 2989/2014 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е потвърдено решение от 12.03.2014 г. по гр. д.№ 3093/2013 г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 20-ти състав В ЧАСТТА, с която ГАРАНЦИОННИЯТ ФОНД е осъден да заплати на И. С. Л. от [населено място] сумата 45 500 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.04.2012 г., на основание чл. 288 ал. 1 т. 2, б. А КЗ, при участие на касатора в производството в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника.

В жалбата се поддържат касационни доводи за необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на въззивното решение в обжалваната част, претендира се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което обезщетението да бъде намалено по преценка на съда, при отчитане на съпричиняване на пострадалия ищец в размер на 75 %.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се формулира следният правен въпрос, който според касатора е от значение за изхода по конкретното дело: Необходимо ли е да се докаже наличие на вина у пострадалото...