О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.560

гр. София, 08.07.2016 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на пети април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№2436 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №2317 от 07.04.2015 г. по гр. д.№14630/2014 г. на СГС. С обжалваното решение е отменено решение №II-64-53 от 26.05.2014 г. по гр. д.№42882/2013 г. на СРС, вместо което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД сумата от 17 660 лв., представляваща сбор от заплатено възнаграждение по договор за достъп до електрическата разпределителна мрежа от 29.10.2012 г. /при отпаднало с обратна сила правно основание след отмяната с влязло в сила решение на Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР/ - за периода 18.09.2012 г. – 30.09.2013 г., ведно с мораторната лихва от 15.10.2013 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Представлява ли част от фактическия състав на хипотезата по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, наличието на действащ и валиден договор между страните за предоставяне на услугата, за връщането на възнаграждението, за която е искането. 2. Кое е основанието за плащане на възнаграждение по писмен договор за услуга – договорът или административният акт,...