Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА.

Предявена е искова молба от Л. А. А. от [населено място], чрез пълномощника й адв.Т. В. от АК П., срещу ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е. от [населено място] за отмяна на решение № 1092 от 16.10.2014 г. по арб. д.№ 1092/2014 г. на арбитър Б. Г., на осн. чл. 47 т. 4 от ЗМТА. Ищцата твърди, че не е била надлежно уведомена за арбитражното производство, нито за избора на арбитър, не е получавала никакви книжа или призовки по делото, поради което е била лишена от правна възможност както да подаде отговор на исковата молба, така и да вземе участие в арбитражното заседание. Счита, че по този начин са нарушени основни нейни права по чл. 22, чл. 27 ал. 3 и чл. 28 от ЗМТА – право на защита, на равенство на страните в арбитражното производство и на състезателност в процеса. Твърди, че не е получавала решението по арбитражното дело и е узнала за него с връчване на призовката за доброволно изпълнение на 24.04.2015 г., като е депозирала исковата молба в указания от закона срок /на 21.07.2015 г./.

Ответникът, чрез пълномощника си ю. к. Н. Л.-М., с писмен отговор оспорва допустимостта на иска. Излага, че редът за връчване на документи в арбитражното производство е уреден в чл. 13.4 от ОУ към сключения между страните договор. Според него, съобщенията се изпращат на посочения в договора адрес и се считат за получени след изтичане на петия ден от изпращането им от страна на арбитъра, вкл. в някои изрично посочени хипотези, като при спазване на тези правила не е нужно удостоверяването на фактическото им връчване. С оглед горното и при съобразяване разпоредбата на чл. 32 ал. 1 ЗМТА, книжата по делото по силата на установената между страните фикция се считат за редовно връчени, вкл. и арбитражното решение, получено на 25.10.2014 г. Т.к. в случая исковата молба е подадена след законоустановения срок по чл. 48 ЗМТА, тя е недопустима. На посочените основания ответникът оспорва и основателността на молбата. Изразява становище, че с оглед приложението на клаузата на чл. 13.4 от ОУ, която допустимо дерогира общия ред на призоваването по ГПК, ищецът не е бил лишен от участие в арбитражното производство в нито един от етапите му. По изложените съображения моли производството по делото да бъде прекратено, евентуално – искът да бъде отхвърлен.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът по чл. 47 т. 4 ЗМТА е допустим, т. к. е предявен от надлежна страна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48 ал. 1 ЗМТА. Възражението на ответника за недопустимост на производството поради пропускане на срока за завеждане на иска е неоснователно. От приложената по делото товарителница № 1051004635919 на куриера Е. ЕКСПРЕС, удостоверяващ опит за връчване на адреса, предоставен от ищцата в [населено място], [улица], ет. 5, ап. 48, на датите 23.10. и 25.10. /през 2014 г./, останал неуспешен поради отсъствие на адресата /код 5/, не се установява надлежното връчване на арбитражното решение. Този начин на връчване по начало не съответства на правилата в чл. 13.4 от общите условия относно арбитражната клауза - неразделна част от договора между страните. Според тях, призовките и съобщенията във връзка с арбитражното производство се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра, вкл. в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени по следните причини: адресатът е отказал да ги приеме, непотърсени са, адресатът е заминал, преместил се е на друг адрес, адресът не съществува, непознат е или е недостатъчен. В случая причината за неосъщественото връчване не попада сред гореизброените, а годни доказателства, че на адреса е било залепено съобщение - покана до ищцата за получаване на книжата с конкретен текст, от определена дата и пр. по делото също липсват. Съгласно данните по делото, ищцата е узнала за решението не по-рано от връчването на поканата за доброволното му изпълнение по и. д.№ 20158240401114 на 24.04.2015 г., поради което исковата молба е подадена в изискуемия срок по чл. 48 ЗМТА.

С арбитражното решение ищцата е осъдена солидарно с К. С. Х. да заплати в полза на ответника въз основа на договор за револвиращ заем № [ЕГН]/23.08.2012 г. сумата 2 545.82 лв., законната лихва върху нея, считано от датата на решението и разноските за производството.

По отношение връчването на ищцата на препис от исковата молба на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е., доказателствата и призоваването за насроченото арбитражно заседание по арб. д.№ 1092/2014 г. с товарителница № 1051004530900 при опит за доставка на 30.09. и 01.10., върнати поради отсъствие на адресата, изцяло важи изложеното по-горе във връзка с допустимостта на иска. В проведеното на 16.10.2014 г. открито заседание ход на делото е даден в нейно отсъствие, след като арбитърът неправилно е приел, че процедурата по призоваването е спазена, без да са били налице процесуалните предпоставки за това.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че ищцата не е била надлежно уведомена за заведеното против нея арбитражно дело. Поради това е била лишена от възможността да вземе участие в него и да се защити, с което е изпълнен фактическият състав на чл. 47 ал. 1 т. 4 ЗМТА като основание за отмяна на арбитражното решение. Допълнително може да се коментира, че уговорката за фингирано връчване по чл. 13 ал. 4 от ОУ на съобщенията и книжата във връзка с арбитражното производство цели до голяма степен дерогиране на императивните законови разпоредби на чл. 31 ЗМТА вр. чл. 27 ЗМТА, които изискват редовна искова молба и нейното реално връчване на ответника, както и действителното му уведомяване за насроченото открито съдебно заседание. Във връзка с горните изисквания /за осигуряване в максимален обем на предпоставките за осъществяване на защитата на ответника в арбитражното производство/, а не противно на тях следва да се цени и разпоредбата на чл. 32 ЗМТА относно получаването на уведомленията по делото. В гореуказания смисъл е и установената практика на ВКС, ТК, вж. напр. решения по т. д.№№ 926/2011 г., ІІ ТО, 3126/2014 г., ІІ ТО, 2893/2015 г., ІІ ТО и др.

С оглед изложеното, искът за отмяна на арбитражното решение спрямо ищцата следва да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените от нея разноски в настоящото производство в размер на 107.58 лв. - заплатената държавна такса. Така мотивиран, съставът на ВКС, ТК, второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1092 от 16.10.2014 г. по арб. д.№ 1092/2014 г. на арбитър Б. Г., в частта, с което Л. А. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] е осъдена да заплати /солидарно с К. С. Х./ в полза на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е. от [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата 2 545.82 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.10.2014 г., както и разноските за производството, на основание чл. 47 т. 4 от ЗМТА.

ВРЪЩА делото на арбитър Б. Г. за ново разглеждане.

ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е. [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на Л. А. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на 107.58 лв., на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: