О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 10

гр. София, 15.01.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното от председателя

СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

гр. дело № 39/2015 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба на М. С. К., изложена в касационната му жалба вх. № 6123/31.10.2014 г., с която се иска спиране на изпълнението на решение № 139 от 29.09.2014 г. по гр. дело № 322/2014 г. на Апелативен съд – В..

Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че молбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна. Не са налице изискванията на чл. 282, ал. 2 ГПК. Подлежат на принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища, които не са влезли в сила, като подаването на касационна жалба срещу тях не спира изпълнението им, но жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението им /арг. чл. 404, т. 1 вр. чл. 282, ал. 1 и ал. 2 ГПК. От изложеното следва, че жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението само на осъдителни въззивни решения. Решението, предмет на касационната жалба на М. К. не е осъдително решение. Апелативният съд е постановил съдебен акт, с който е потвърдил решение № 727 от 15.04.2014 г. по гр. дело № 1171/2013 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която първоинстанционният съд е уважил иск, предявен от Дирекция „Социално подпомагане”, [населено място] на основание чл. 66, ал. 5 СК, с което е прието за установено, че М. С. К., извършил припознаване със заявление № 19081205ОД/23.12.2012 г. по опис...